Мелодическата система на богослужебната музика на Източнохристиянската църква. Състои се от осем главни мелодически парадигми (т. нар. гласове), систематизирани и кодифицирани за богослужебна употреба от св. Йоан Дамаскин през VIII в. Във византийската и в по-ранната славянска средновековна традиция те са разделени на четири основни (от първи до четвърти) и четири вторични, или плагални (от гр. πλάγιος „косвен, страничен”) гласа (от първи плагален до четвърти плагален), чиито мелодически парадигми са сродни с тези на основните гласове (първи плагален е подобен на първи основен, втори плагален – на втори основен и т. н.). В рамките на даден глас могат да се откроят четири мелодически групи, които в някои случаи значително се отличават една от друга – тропарическа, стихирическа, ирмологическа и прокименическа. След избора на гласа, на който да бъде написана, химнографската жанрова форма, се композира и изпълнява според една от тези групи. Практически погледнато, църковната музика притежава много повече мелодии от кодифицираните в осмогласието, защото съществуват песнопения (например светилните), чиято музикална структура не е част от него.
