С показателните местоимения се сочат предмети, явления и техните качества. Те притежават форми за род, число и падеж. Старобългарските показателни местоимения са: тъ, та, то; онъ, она, оно; сь, си, се; овъ, ова, ово. Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице: формите с тъ се употребяват за общо посочване, с онъ 'онзи' се означава отдалеченост, а със сь 'този, тук' се посочва близост. Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне. Местоимението сь, си, се се скланя по меката местоименна основа, а другите — по твърдата. Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език. Те участват и в образуването на членната форма в българския език. Вж. членна форма.
