Название на един или повече стихове от псалми 134 „Хвалете името Господне”, 135 „Славете Господа” и 136 „При реките вавилонски” във функцията на песнопение в Православната църква. Изпяването на всеки стих завършва с рефрена „Алилуйя”. Изпълнява се на утринната в неделните и празничните дни. През по-голямата част от църковната година полиелеи се изпълняват само по псалми 134 и 135, а в четирите подготвителни седмици за Великия пост – от Неделята на Блудния син до Неделя Сиропустна се прибавят и стихове по псалм 136.
Причините за възникването на названието на песнопението не са окончателно изяснени. Според изследователи то се поражда от многократното повторение на думата ‘милост’ (от грц. ἔλεος), включена като рефрен във всеки стих от 135 псалм, с която се възпява милостта на Бога, или във връзка със запалването на свещниците (от грц. πολυέλαιος – ‘светилник’ и πολυέλεος – полиелей), съпроводено с изпълнението на стихове от псалми 134, 135 и 136.
Най-ранното запазено указание за полиелей се намира в Йерусалимски канонар от VII в., в грузинска версия на пасхално бдение, но от него не става ясно в какъв смисъл е използвано. Най-ранният пример за употреба на ‘полиелей’ като литургически термин се намира в Устава на Великата константинополска църква от XI в.
През XIV в. Йоан Кукузел Ангелогласния (ок. 1280 – †ок. 1360) създава произведение със заглавие „Полиелей на българката”, посветен на майката на композитора. Творбата изисква изключителни гласови данни. В нея е вплетена фразата „Мило мое дете, где си ми?”, българският език на която по безспорен начин доказва произхода на автора.