Сбор от правила за употреба на графемите. Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории, особено в началния период на писмеността. При описанието на ръкописите важните характеристики са: употребата на носовки (юсове), употреба на ерове, употреба на букви за йотувани гласни. В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви, както и правописните правила при думите от чужд произход. В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила, например, прокарването на етимологически правилна употреба на еровете. В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис, правопис с един или два ера и т.н. В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място, например рашки правопис, ресавски правопис. Термини като рашка редакция, руска редакция, българска редкация следва да се избягват, доколкото терминът редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми.
