Разночетенето е вариант (лексикален, граматически, фразов), установен от изследователя при сравнение (колация) на преписите-свидетели на средновековен текст или старопечатно издание. Вариантите бележат отделни етапи в историята на текста и неговото препредаване (трансмисия). Разночетенията задължително се коментират при изданието на произведението. Различията между преписите-свидетелства могат да се дължат 1) на погрешно предаване на първообраза поради повреди в него или попълването му според разбирането на преписвача (конектура - предположение за правилно четене; контаминация - попълване според друг източник); 2) вмъкване в текста на глоси, схолии или маргинални бележки; 3) неправилно предаване на границите на текста или на думи и фрази вътре в него. Погрешните четения и загуба на текст могат да възникнат: а) поради сходното начало между две думи, реда или абзаца в ръкописа (хомеоарктон); б) сходна среда (хомеомесон); в) сходен край (хомеотелевтон). Те също така са резултат от механични размествания, пропуски, асимилации, тривиализации и др. Намерението на преписвача да подобри източника, от който преписва (антиграфа), неговия стил, ортография, граматика - също предизвиква поява на разночетения. Преценяването на разночетенията дава като резултат филиацията (родословието) на преписите и е най-съществената част от текстологическото проучване.
