Граматическа категория, основана върху идеята, че съществителните, прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род). В старобългарския и в българския език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при имената.
