Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения. Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив. Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи: приименен и приглаголен родителен падеж.
1. Приименен родителен –
а) използва се определение (притежание, субект на действието, за количество, за качество, след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ). Родителният определителен се поставя като определение при друго име, за да определи качеството му (произход, характер, възраст, материал): Чловѣкъ нѣкъіи добра рода;
б) като именно сказуемно определние: велика рода естъ;
в) при прилагателни, означаващи отстраняване, лишаване;
г) допълнение при прилагателните плънъ, исплънъ, достоинъ: Въі плънъі есте благости, исплънени всѣкого раꙁоума;
д) след междуметията о, оле: о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ;
2. Приглаголен родителен –
а) субект на безлични конструкции (с отрицат. форми на бъіти);
б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица: не приѧтъ оученьѣ
в) при супина на преходни глаголи;
г) при глаголи със значение на отделяне, предвижване в пространството: бѣгати, отъстоѣти, иꙁлаꙁити, отъстѫпити (често с представките иꙁ, отъ, оу); които изискват допълнение с въпроса от кого, от що;
д) глаголи, означаващи отстраняване, освобождаване, избавяне;
е) при глаголи, които изразяват различни чувства: чаѣти, жѧждати, хотѣти, желати, просити, послоушати, плакати сѧ, просити, искати, оубоѣти сѧ, плакати сѧ, гнѫшати сѧ, оустрашати сѧ, оужасати сѧ;
ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване, допир, връзка;
з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) на глаголите: напитати, наплънити, сподоблѣти: Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі;
3) родителен за обстоятелствено пояснение –
а) отношение и ограничение: сравнителна степен на прилагателните;
б) родителен за време: Се бѫдетъ сеѧ нощи
Bibliography of Linguistic Literature.
DBPedia.
