Сборник, съдържащ пространни жития и слова за избрани църковни празници, структуриран според църковния календар, предназначен за богослужебно и небогослужебно колективно или индивидуално четене. Независимо от извънлитературните фактори (достъп до византийски или славянски образци, лични предпочитания на книжовника, предназначение), които влияят върху състава на тези сборници, те съдържат постоянно ядро от произведения, което позволява да се отнесат към типа на книгите с устойчив състав: „най-разпространената форма на ръкописната книга в старите славянски литератури“ (Иванова 1981: 11). Съставът на сборниците със слова и жития е предимно преводен и е обусловен от Типика (Устава). В зависиост от това, дали включените памети и характерът на текстовете отразяват изискванията на Студийския или на Йерусалимския типик, сборниците могат да се класифицират като „староизводни“, „новоизводни“ или от смесен/преходен тип (Иванова 1991).
Най-ранните славянски сборници със слова и жития се появяват в старобългарския период (краят на IX – X в.) и са свързани със създаването и попълването на богослужебния книжовен корпус. От тази епоха е запазен единствено Супрасълският сборник (Х в.), но проучванията показват, че редица по-късни ръкописи, главно от XIV в., до голяма степен са съхранили старинните състави, свързани със Студийския типик. Емблематични за традицията „староизводни“ житийно-панигирични сборници са Станиславовият чети-миней НБКМ 1039, Дечанските чети-минеи 94 и 95, Хлудов 195, Липлянските чети-минеи ХАЗУ ІІІ.с.22 и ХАЗУ ІІІ.с.24, Ягичевият златоуст, Германовият сборник от 1359 г. и др., тъй като поместените в тях творби са в ранните преводи, възникнали в България още през IX–Х в.
“Новоизводните“ сборници със слова и жития се появяват през XIV в. в Търново и на Атон във връзка с въвеждането на Йерусалимския устав чрез дейността на книжовниците исихасти. Това са нови преводи на цели състави, в които, в сравнение с наративните, преобладават риторичните произведения, подборът на произведенията е насочен към непознати и редки текстове с високи художествени достойнства, има сравнително малък брой памети и обемисти цикли от творби за по-големите празници. Според състава си новоизводните сборници са два основни типа – съдържащи текстове за подвижния (триодния) или за неподвижния (минейния) календарен цикъл.