Терминът обединява разновидностите от шрифтове (графичен облик или цвят; орнаментиране или постоянна позиция), които се употребяват:
а) за изписване на заглавията;
б) за отбелязване начала в текста: встъпление (инициал); абзац (в наративите); вътрешно членение на евангелските, апостолските и паримийните перикопи; началото на срофа в химнографските текстове;
в) литургически указания;
г) числа;
д) приписки (бележки).
P. Canart приема термина от H. Hunger. В славянската палеография М. Неволин 1977, прави опит да разграничи различните по големина букви, използвани в кирилската практика.