Служебна дума, която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения. Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости, сложни и съотносителни. Простите съюзи се състоят от една лексикална единица: а, бо, и, или и др. Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка. Например: любо ли, а не нъ, а и, аще и. Съотносителните съюзи се употребяват разделено. Едната съставка се намира в първото от изреченията, а втората — в следващото. Например: ли ... ли, или ... или, любо ... любо, ни ... ни. В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т. нар. съюзни думи. Това са местоимения, наречия и съчетания от местоимения и съществителни, частици. Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни.
