Топосите (κοινοὶ τόποι, loci communes) представляват общи места в средновековните текстове, които се явяват в резултат на органичната зависимост на твореца от предходната традиция (корпуса на библейските книги, произведения на патристичните автори, видни византийски писатели и т.н.). Съществуването на топоси се корени във философско-естетическите принципи на средновековното изкуство (според Кр. Станчев): 1) принципът на двойното отражение при създаване на художествения образ, който се изгражда, от една страна, със средствата на християнската митология и от друга - с похватите на писаното слово; 2) принципът на уподобяването (отъждествяването) на реални прототипове и събития с техните първообрази. Ролята на топоса се определя от литературния етикет и от християнския канон през Средновековието. Господстващият дедуктивно-идеализиращ метод в писмената култура на целия християнски свят поражда един универсален символично-митологичен пласт. Семантично-стилистичният регистър на писаното слово предполага придържане към строго определен кръг от понятия, свързани със символичната природа на образа. Поради това топосите са неотделима част от нормативността на средновековните творби. Те имат своя специфика в отделните средновековни жанрове на химнографията, агиографията, омилетиката и по-малките жанрови форми. Топоси като задължителни формули са част от писмени документи (грамоти, надписи и др.). Те се установяват на различни нива от организацията на текста: от неговата тематично-композиционна характеристика до особеностите на стила и на метафорично-образния език. Най-често се базират на каноничните библейски книги - не само като преки и косвени библейски цитати, но и като реминисценции на библейски събития, сравнения с библейски лица и пр. Текстът се реализира напълно в съзнанието на читателя и слушателя в процеса на съпоставка с библейската традиция. Образите се доизграждат чрез библейски герои, а текстът като цяло се конструира като паралел на сходни по съдържание библейски текстове. Извличането на топосите от текста спомага за по-пълното и задълбочено разкриване на неговото съдържание.