Богослужебна книга на православната църква, която съдържа песнопения за подвижните празници от църковната година. Обхваща периода от Неделята на митаря и фарисея до Неделята на всички светии. Състои се основно от канони от три песни (трипеснеци). Названието му идва именно от жанровата форма “трипеснец” (гр. Τριώδιον), която е основен вид великопостно песнопение.
Химнографският материал за Триода се разделя на две части, които се поместват в две отделни богослужебни книги – Постен триод с песнопенията от четирите подготвителни седмици на Великия пост (Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя месопустна и Неделя сиропустна) до Лазарова събота и Цветен триод, с песнопенията от Лазарова събота включително до Неделята на всички светии.
В края на 70-те години на XX век българският учен Георги Попов открива старобългарски цикъл канони за Постния триод, чиито автор е Константин Преславски. Откритието на старобългарския триоден цикъл поставя началото на нов етап в изследванията на старобългарската химнография, белязан от последващите открития на цял корпус от песнопения, създадени от старобългарски автори не само за Триода, но и за другите две основни химнографски книги в църквата – Октоиха и Минея.
