Падеж, който старогръцките граматици са считали, че указва на крайната цел или резултата от действието. Една от основните му функции е да служи за падеж на обекта, който търпи непосредственото въздействие на глаголното действие. С винителен падеж се означава прякото допълнение и предикативния член към прякото допълнение. Допълнение във винителен падеж изискват глаголите: слъішати, благодарити. Може да означава време и мярка: еште мало врѣмѧ съ вами есмь; прѣбъіхомъ дьнъ единъ оу нихъ.
Bibliography of Linguistic Literature.
DBPedia.
