Вид местоимение, което посочва на самото действащо лице и играе роля едновременно на субект и на обект на самото действие. Възвратните местоимения са два вида: възвратно лично и възвратно притежателно. Възвратното лично местоимение няма форма за им. п., мн. и дв. ч. Най-честите форми на това местоимение в старобългарски са при глаголи и са във вин. или дат. п.
