Йерусалимският типик (известен и като Неосаваитски типик) е църковно-богослужебна книга, в която се съдържат указания за реда и начина на извършване на богослуженията в късната византийска литургическа традиция. Той възниква през първата половина на XI в. в Палестина и в първоначалния си вид представлява адаптация на константинополския Студийски типик към съществуващата в палестинските общежителни манастири литургическа практика. Състои се от две части – Богослужебни глави, които се отнасят до правилата за извършване на т.нар. агрипния (всенощно бдение) и на службите от денонощния кръг, и Синаксар, който включва подробни указания за всеки ден от църковната година – за неподвижните (минейни) и подвижните (триодни) памети. В сравнение с най-разпространените преди него във Византия църковни устави – Студийския и Евергетидския, Йерусалимският типик предвижда значително по-тържествени служби и по-усложнена схема на последованията. Сред неговите отличителни черти са агрипнията, която включва две последования – малка и велика вечерня, и неделна или празнична утринна с Велико славословие. Нови са и т. нар. Маркови глави, които съдържат указания за извършване на богослужението при съвпадане на празник от неподвижния (минейния) кръг с неделя или с празник от подвижния (триодния) кръг на църковната година.
И докато през X и XI в. в християнската църква се използва предимно Студийският типик в различни редакции, то още през XII в. манастирите започват се ориентират към Йерусалимския и през XIV в. той вече е господстващ навсякъде във Византия, измествайки по-ранните типици. Това се дължи, в известна степен, на политическите събития в Империята след Четвъртия кръстоносен поход и падането на Константинопол, но преди всичко на стремежа на монашеските общности да се придържат към един по-строг и аскетичен начин на живот, различен от живота в градския Студийски манастир, а удължаването и усложняването на богослужебния ритуал, които предписва Йерусалимският типик, отговарят на това изискване. Той се разпространява много рано в Антиохийския и Константинополския патриархат, а през първата половина на XIII в. става доминиращ в манастирския живот на Никейската империя. След възстановяването на Византия и връщането в столицата на Михаил VIII Палеолог през 1261 г. е въведен в константинополската богослужебната практика. В Палеологовия период той определя както манастирското, така и катедралното богослужение (и в Студийския манастир, и в църквата „Св. София“). През втората половина на ХІІІ в. новият богослужебен устав е приет и на Атон. Въвеждането му в Константинопол и на Атон предпоставят създаването на нови богослужебни книги, които да отговарят на неговите предписания – служебно Евангелие и Апостол, Часослов, Евхологий, Миней, Триод, Октоих, както и различни сборници, съдържащи четива.
Измененията във византийската литургическа практика, предизвикани от Йерусалимския устав, оказват голямо влияние и на традициите във византино-славянската общност след средата на ХІV в., като чрез въвеждането му се унифицират литургическите изисквания не само във византийското богослужение, но и в църковната практика на православните славяни.
Първият превод на Йерусалимския типик е на среднобългарски език и се свързва със стареца Йоан от Великата лавра на Атон. В Сърбия типикът е преведен през 1319 г. по инициатива архиепископ Никодим (Никодимов типик), а по-късно, през 1331 г., в сръбския атонски манастир Хилендар е направен и втори превод, известен (по името на преписвача) като Романов типик.
Преводите и редактирането на славянската богослужебна книжнина според изискванията на Йерусалимския устав започват на Атон, а след това продължават в Търново, където под ръковоството на Патриарх Евтимий (1375–1393 г.), пребивавал на Атон и сам е превел Служебник, основан на новия типик, се извършва мащабна богослужебна и книжовна реформа. В резултат е създаден корпус от богослужебни книги, заменили употребяваните дотогава.
Първото печатно издание на Йерусалимския типик е от 1545 г., направено във Венеция, а едно от последните е от 1771 г. Днес по този типик в пълната му форма се служи само на Атон.
