задостойник

Details

Description

Термин от славянската литургика, с който се назовава ирмосът (или катавасията) към деветата песен от канона, когато този ирмос (най-често с присъединена към него въвеждаща фраза) се изпълнява на Литургията вместо песнопението „Достойно ест” в чест на Света Богородица. Жанрово основание на замяната е фактът, че богородичното песнопение също съдържа (във втората си половина) текста на ирмоса за девета песен от трипеснеца за Велики петък на св. Козма Маюмски. Произходът на термина се основава на старобългарското значение на представката за- ‘вместо, в замяна на’ (срв. „за-достойник” – „текст, който се пее вместо „Достойно ест”). Тази субституция датира от периода на Късното средновековие и според уставните правила се полага на 12-те най-големи църковни празника и техните следпразненства, както и на някои от великопостните литургии в периода след края на Четиридесетница (Лазаровден, Велики четвъртък и Велика събота). Тъй като немалко от ирмосите за тези празници съчетават поетическия преразказ на библейските песни с темата на честваното събитие, изпяването на задостойника допринася за приобщаването на литургийния текст към смисъла на конкретния празник, който най-често е и назован или загатнат във въвеждащата фраза към ирмоса. Тази важна функция обикновено е подчертана и от мелодията на задостойника, която в славянската традиция най-често е по-тържествена от ирмологическия напев, с който текстът се изпълнява на утринната в състава на деветата песен от канона.