Вие сте тук

Начало » Термини » хроника

хроника

Details

Ключови думи: 
Хроника на Георги Амартол
Кратка хроника на патриарх Никифор
Хроника на Йоан Малала
Хроника на Йоан Зонара
Хроника на Симеон Логотет
Хроника на Георги Синкел
Хроника на Константин Манасий
Препратка към термин: 
исторически съчинения
кратка хроника
Автор: 
Деница Петрова

Българска анонимна хроника от ХV в.

Bogdan, J. Ein Beitrag zur bulgarischen und serbischen Geschichtsreibung. - Archiv für Slavische Philologie, 13, 1891, 526-536.

Въ лѣто ѕ҃ѡд въста нѣкто Отмань оть въсточныѧ страны, оть горы нарицаемыѧ Ефѳры, оть рода измаилскаго, нахаждааше на Кармѣни биѫ сѧ съ ними и съражаѫ сѧ по въсѣ врѣмена и поделѣваѧ на ныхь и на Харсани, такожде и по малꙋ по малꙋ прїиде и на Таидиновѫ зелмѫ, Дїаделфїѫ и Малаина, и страны тыѧ плѣноуѫ и прѣемлѧ оумрѣть же Отмань. Прѣбысть .л҃. лѣть.

Йоан Зонара

Византийски историк, тълкувател на канони. По времето на император Алексий I Комнин (1081–1118 г.) е главен съдия и личен секретар на владетеля. След смъртта на императора се от оттегля в манастира Св. Гликерия, на едноименния остров в Мраморно море, където до края на живота си пише книги. Умира вероятно в средата на XII в.

Константин Манасий

Византийски хронист, митрополит на Навпакт. Живее и твори по времето на император Мауил I Комнин (1143 - 1180). Автор е на различни поетични и прозаични съчинения, много от които още не са проучени и/или издадени, а и не малка част са загубени. Най-главното и известното му произведение  е неговата стихотворна хроника, позната като "Манасиева летопис" (Σύνοψις ἰστορική) в 6733 стиха с петнадесетстъпен ямб. Произведението започва със сътворението на света и завършва с времето на възцаряване на император Алексий I Комнин (1081-1118) и има подчертано поучителен характер.

хроника на патриарх Никифор

Пр(с)таго w҃ца нашего Никифора патрiарха Констѧнтина града лѣтописець вскорѣ

Препис в ръкопис РНБ F. II. 250, л. 306б-312а

Адамъ пръвыи чл҃къ бывъ лѣ(т) .с҃л. ро(ди) Сифа и (жи)ве лѣ(т) .ѱ҃. до Малелѣилѧл въкꙋпе живъ лѣ(т) .ѧ҃а. Сифъ бывъ лѣ(т) .с҃е. ро(ди) Еноса и живе лѣ(т) .ѱ҃з. въкꙋпе живе лѣ(т) .ѧ҃в. Еносъ бывъ лѣ(т)  .р҃. и .ҁ. ро(ди) Каинана .ѱ҃. и .е҃і. до пѧтидесѧть и .г҃. лѣ(т) Мафꙋсалъ въкоупе живе лѣ(т).ѱ҃еі. до пѧтидесѧ(т) и .г҃. лѣ(т) Мафꙋсалы въкоупе живе лѣ(т) .ѧ҃. и .е҃. Каинанъ бывъ лѣ(т) .р҃. и .о҃. ро(ди) Малелѣила. и живе лѣ(т) .ѱ҃м. до п҃҃са҃. го лѣ(т). Ламеха въкꙋпе живе лѣ(т) ѧ҃.и҃. Малелѧилъ бывъ лѣ(т) .рѯ҃е. ро(ди) Ареда и живе лѣ(т) .ѱ҃л. до м҃и лѣ(т).

Хроника на Йоан Малала

Единствената запазена творба на византийския писател Йоан Малала (Ритор) (ок. 491-578). Проследява историята от Адам до 560 г., разделена в 18 книги. Хрониката е използвана като извор за античната история от по-късни византийски хронисти, като Теофан Изповедник и Георги Амартол. Славянският превод е създаден в България около началото на Х в. Запазен е само в руската книжнина, но не като самостоятелни преписи, а в състава на хронографите. Преводът може да се възстанови по руските преписи.

Хроника на Георги Амартол

Произведението представлява типична монашеска хроника, обхващаща периода от Адам до 842-843 г. Написана е през ІХ в. от византийския писател Георги Амартол (Грешник) (ὐπὸ Γεωργίου ἁμαρτωλοῦ). Историята е разделена на четири периода: от Сътворението до Вавилонския плен, от Вавилонския плен до Иисус, от Исисус до Константин Велики и от Константин до края на света. Има продължение до 948 г., което се приписва на Симеон Логотет, и още едно до 1078 г.

Хроника на Георги Синкел

лѣтомъ оуказанїе

Препис в ръкопис № 1289, РГБ, ф. 310

Въ .з҃. лѣто при(м)и гра(д) Римъ Костѧ(н)т(и)н бж҃їи оугодникъ. преж(д)е всего мощен ст҃ы(х) мч҃никъ. повелѣвъ събирающе съ ч(с)тью поклонѧт(с)и имъ. и з҃ дн҃и ни празникъ творѧще ра(до)вахоу сѧ. славѧще бг҃а и хвалѧще Костѧ(н)тина доб(г)лѧ. Въ .і҃. лѣто цр(с)тва Костѧ(н)тина. Максими(н) сн҃ъ Галерїевъ влѣзъ са(м) въ цр(с)тво злѣ оумре в Киликїи. слышав(ж)ъ Максимьа(н) Галерїевъ сего цр҃ь. ꙗко Максе(н)тїи сн҃ъ Еркоулїевъ в Римѣ ѿ Костѧ(н)тина погыбе. силою кр(с)тною оубояв сѧ ѡста сѧ не моуча хр(с)тїа(н). Въ .і҃. лѣто Костѧнти(н) Великы.

Хроника на Симеон Логотет

Препис в ръкопис № F ІV 307, РНБ, Санкт Петербург

Маіа ж(е) м(с)ца Симеѡнь кнѧѕь Блъгарьскыи сконча сѧ, Петра сн҃а своего поставлъ кнѧѕа, егоже ѿ вторыѧ своеѫ роди жены, сестри Геѡргїа Сꙋрвꙋла, егоже и пѣстоунѣ Симеонь свои(м) дѣтемь остави. Михаила же, иже ѿ пръвыѧ его жены, сътвори мниха; Іѡан же и Венїаминь, Петрова братїа, еще одеж(д)ами оукрашаста сѧ Блъгарскыми. Окр(с)тиїи же ꙗзьщи, оувѣдѣвше Симеѡново скончанїе, Хръвате же и прочїи, воевати на Блъгары мышлѣхѫ. Гладю же великꙋ Блъгарскыи ѧзыкь истаѫщоу ѕѣло съ прѫгы мнѡѕѣми, оубоаше сѧ оубо и прочїи нашествїе ѧзыкь, оустрашишѫ же сѧ вѣщше ѿ Гръческаго наитїа.

Хроника на Георги Амартол

лѣтописьць георгиа мниха

Препис в ръкопис № 100, РГБ, ф. 173.1

 

Цр҃ь же Никифоръ, на нѧ съборы и еп(с)кпы събравъ, на ѡземствие и(х) посла. таче на Блъгары вовеватъ, побѣди а крѣпко, ꙗко е гл҃емаго двора кн҃зѧ и(х) Аптокроумлѧ пожещи. ѡномоу(ж) нарѣчие пославшоу с молебными словесы и рекошоу: „довлѣеть, ти, ѡ цр҃ю, доселѣ и побѣдити землю се бо бошию побѣдилъ еси и на(с)”. цр҃ь же не послоуша ѡтиноу(х) мирскы(х) гл҃ъ многыа ради нисытости.