Откъс от кратка хроника, публикувана през 1866 г. от Стефан Захариев в сп. „Гайда”. В изданието текстът не е предаден по оригинала, а е с осъвременен правопис. Повторно кратката хроника публикува Боню Ст. Ангелов, като прави опит да възстанови оригиналната ортография. Ангелов нарича текста „Захариев летопис” по името на откривателя му. Повечето изследователи приемат автентичността на съчинението, но има и мнения, че е фалшификат. Текстът съдържа 16 летописни бележки, подредени в неправилен хронологичен ред, които обхващат периода от превземането на Галиполи до 1513 г. От запазените български кратки хроники само в Захариевия летопис са посочени превземането на Ксанти и точната дата на падането на Търново. Има неточности в датите и имената, което затруднява интерпретирането на съдържащата се в текста историческа информация. Най-вероятно автентичната кратка хроника, откъс от която е Захариевият летопис, е била близка като съдържание до Вукомановичевия летопис и сродните с него текстове, без да се припокрива напълно с тях.