Патеричен разказ. Текстът е от патеричния сборник Лимонис (Λαιμὼν Πνευματικός, у нас лѫгъ доуховьныи), издаден на гръцки и латински (Migne LXXXVII, 3: col. 2965-2970). Автор на сборника е Йоан Мосх (ʼΙωάννες Μόσχος), живял през втората половина на VI в., умира в Рим в 619 г. Монах и привърженик на аскетизма, той обикаля многобройни манастири в Египет, Палестина, Сирия и Мала Азия, придружаван от Софроний, по-сетнешен Йерусалимски патриарх. Случките, научени или видени по време на тези пътешествия, описва в сборник, който посвещава на издигнатия си спътник. Произведението му е много добре прието и бързо намира широко разпространение, което е свързано и с вероятни преработки и разширения (вж, Krumbacher 1970: 187-188). Преписът в Севастияновия сборник от началото на ХІV в. следва доста точно гръцкия текст (публикуван от Мин) и съответства на препис, намиращ се в пергаментен сборник РГБ, сбирка на Троицко-Сергиевата лавра № 37 от XV в., руска езикова редакция. Не е идентичен с превода в Скитския патерик (РНБ Q, I. 899). В издадения през 1628 г. от Спиридон Сиболь в Киев „Лимонарь, сирячь цвятник“ текстът също е различен. Сериозни разлики показва и разказът , поместен под 4 март в издадения в 1643 г. в Москва Пролог (За особеностите на разказа, включен в Пролог ББАН N 72, вж. Николова 1980: 31 и сл.). Разказът е част от жтието на св. Герасим (http://www.pravoslavieto.com/life/03.04_Gerasim_Jordan.htm).
