Тази редакция е запазена в най-ранни сръбски преписи от края на ХІV в. (в празничен миней Печ № 53 и в два служебни минеи от манастирите Печ № 49 и Църколез № 6). Другите сръбски преписи са от ХV в. (в празнични минеи – в НБКМ №№ 121, 122, 126 и 543, Дечани № 148, Печ № 54 и в служебни минеи – в САНУ № 286, Църколез № 7, НБКМ №№ 527 и 900) и два български преписа от ХV в. – в празничен миней от Печ № 54 и в служебен миней от НБКМ № 116.
Редакцията на службата с канона от Георги Скилица е свързана с литургичната реформа и въвеждането на Йерусалимския типик. Тя представя три кръстосани канона за датата 26 октомври – Теофановият и Скилицовият канони за св. Димитър Солунски, както и канон за големия трус (Йосифов). В този вариант на службата т.нар. “Методиев” канон окончателно се изгубва. Преводният канон от Скилица го замества в унифицираната редакция в състава на южнославянските минеи от края на ХІV в., докато в гръцката книжовна традиция този канон не намира разпространение.
Скилицовият канон се явява единствен в рамките на службата за св. Димитър в два сръбски преписа – служебен миней с пролози за месеците септември/октомври от третата четвърт на ХІV в. в манастира Печ № 49 и празничен миней от втората четвърт на ХV в. (НБС № 221). В сръбски препис в празничен миней от НБКМ № 121 от ХV в. този канон се явява втори (кръстосан с Теофановия). В друг сръбски препис на службата в служебен миней за октомври от Архива на САНУ № 286 (от 1470/80 г.) каноните също са два и са кръстосани – за великия трус и Скилицовият канон за св. Димитър. Още сръбски преписи на същата служба от ХV в., с три кръстосани канона се откриват в ръкописи от НБКМ № 527 (миней за месеците септември/декември), НБКМ № 543 (празничен миней с проложни четива, с добавени и чудеса на св. Димитър Солунски), в НБКМ № 116 (служебен миней за месеците септември/ноември, с проложни четива), НБКМ № 900 (миней за месеците септември/декември, също с проложни четива) и в Патриаршеската библиотека в Белград № 291 (миней за месец октомври) – вж. Станкова 2009-2010 и Станкова 2012: 116–119.
