Вие сте тук

служба

Препратка към термин: 
Автор: 
Регина Койчева

Служби за св. Петка Търновска (Параскева Епиватска)

В южнославянска книжовна традиция биха могли да се определят няколко редакции на службата за преподобната светица:

 

1. Ранна (преводна) служба с канон за шести глас, с “дойерусалимска” по тип структура.

 

Заглавие (ориг): Кано(н). гла(с). ѕ͠. ірмо(с). Ꙗко по сохꙋ (sic!) ходівъ⁘

            (според изданието на Й. Иванов 1931: 424-431 по преписа в Драгановия миней)

Начало на първа песен, първи тропар:

Служба за св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), видинска

М(с)ца того(ж) .д͠і. прпо(д)бніе Петкы.

Служба за св. Петка Търновска в ръкопис Дечани № 6 от края на ХІV в.

 

вь ть(ж) (д) ст͠хь м(ч)никь Назарїа, Гервасїа, Протасїа и Келсїа.

 

ве(ч) на г͠и вьзва(х). ѡ(с) с(х) ѕ͠ и пое(м) ст(х)ры гла(с) ѕ͠.

 

Живꙋщи по сьмрьти Параскевїе прѣблженнаа. посѣщаеши вьсѣ(х).

вѣрою притекающимь кь рацѣ твоеи. ѿ люти(х) покриваеши стр(с)ти вьсег(д)а.

ѿ бѣдьи избавлꙗющи. тишинꙋ житїа вѣрно сьставлꙗющи, подаеши молитвами си.

Служба за пренасяне на мощите на св. Иван Рилски (новоизводна рилска)

М(с)а ѡ(х)врїа паме(т) иже вь [сты(х) пре(п) ѡ͠ца] наше(г) пꙋстын[ножителꙗ] рылскаа(г)

Препис в ръкопис № 140 НБКМ, л.35а-41а.

 

М(с)а ѡ(х)врїа паме(т) иже вь [сты(х) пре(п) ѡ͠ца] наше(г) пꙋстын[ножителꙗ] рылскаа(г)

на ма(л) ве(ч)р'ны по(с). д͠. стр(х) [ст͠мꙋ ѡцꙋ гла(с) и͠. по(д) Ѡ прѣсла(в).]

Разꙋма свѣтло(с)ми украшає се. [и заповѣ(д)ми бж(с)т)вньми прос͠тив' си д͠шꙋ.

тлѥнныи(х) [мимотекѫ]щи(х) небрѣгль еси. и мир'скаа сь земними ѡстави(л) еси вь [пу]стынꙗ(х) жити изволиль еси. и х͠а вьзлюби(л) еси о͠че Іѡ(оа)н'не.

его(ж) м͠ли сп(с)ти се д͠ша(м) наши(м):—

Служба за св. Филотея Темнишка

Св. Филотея Темнишка е преподобна светица, чиито мощи са пренесени от Византия в Търново през ХІІІ в. от цар Калоян. Тя е почитана като “небесна закрилница” на Второто българско царство, царя и престолния град.

Не са известни химнографски текстове за светицата във византийската литература.

Служби за св. Иван Рилски

Култът към св. Иван Рилски възниква в Средец, вероятно в края на Х и през ХІ в., но придобива официалност едва през ХІІ в. (Пенкова 2008: 164) с канонизиращите текстове, написани от византийския книжовник и средецки градоначалник Георги Скилица. Известни са различни по жанр цикли, посветени на паметта му, съставени от агиографски и химнографски, оригинални и преводни произведения. След пренасянето на мощите на преподобния отшелник от Средец в престолния град Търново в края на ХII в.

Служба за св. Димитър Солунски с канон от Георги Скилица.

М(С)ЦА: ТоГо(ж). КЅ͠ с͠тго великом(ч)нка Димитриꙗ.

Препис в сръбски празничен миней от края на XIV в. от манастира Печ № 53 (на лл. 65б–79а)

 

Аще хощеть прѣ(д)статель. творымь агрипинию.

на малои ве(ч)рныи, стре(х). гла(с). а͠. по(д)бно. нб(с)ныимь чинѡмь:~

 

Иже ѡснованиꙗ вса землѥ подвизаѥ(и) б͠ь. сьтресаѥи единь морскоѥ ложе,

ꙗко сьз(д)атель всѣ(х). избави на(с) праведнааго гнѣва трѹснааго.

твоимь мл(с)рдыѥмь ч͠͠локолюбче. пр(с)но ѹмолꙗѥмь.    

 

Служба за св. Димитър Солунски

М(С)ЦА ТО(Г) ВЪ К͠Ѕ. пам(т) великаго трѹса. и ст͠го мч͠нка Дьмитриа.

Служебен миней за октомври от 1096 г. (РГАДА, ф. 381, Син. тип. № 89, лл. 100а –107а)
                             

тро(п). гла(с). г͠. Велика ѡбрѣте въ  бѣдахъ тебе помощьника⁘~

                                          

сѣ(д). гла(с) .д͠. по(д). Възнесыи сѧ на.           

Подвигъ добрыи подвиза сѧ стр͠пце х͠въ вѣрою и м͠чтль обличилъ еси нечьстьѥ

Служба (ранна) за св. Димитър Солунски с Теофановия и с т.нар. “Методиев” канон

М(С)ЦА ТО(Г) ВЪ К͠Ѕ. пам(т) великаго трꙋса. и ст͠го мч͠нка Дьмитриа.

Служебен миней за октомври от 1096 г., (РГАДА, ф. 381, Син. тип. № 89, л. 100а –107а)

тро(п). гла(с). г͠.

Велика ѡбрѣте въ  бѣдахъ тебе помощьника

Селꙋнь ст͠рпче поганыꙗ побѣждающа ѧко и

Лꙋѥвꙋ раздрꙋши гърдыню и на сꙋдищю

ꙋкрѣпи Нестѣра. тако с͠тыи х͠а б͠а моли

даровати намъ велию милость.

Служба за св. Димитър Солунски с канон от Георги Скилица

Тази редакция е запазена в най-ранни сръбски преписи от края на ХІV в. (в празничен миней Печ № 53 и в два служебни минеи от манастирите Печ № 49 и Църколез № 6). Другите сръбски преписи са от  ХV в. (в празнични минеи – в НБКМ №№ 121, 122, 126 и 543, Дечани № 148, Печ № 54 и в служебни минеи – в САНУ № 286, Църколез № 7, НБКМ №№ 527 и 900) и два български преписа от ХV в. – в празничен миней от Печ № 54 и в служебен миней от НБКМ № 116.

Служба (ранна) за св. Димитър Солунски с Теофановия и с т.нар. “Методиев” канон

Тази версия на службата е запазена в множество южнославянски ръкописи датирани от ХІІІ–ХV в. (два празничния минея от ХІІІ в.  – САНУ № 361 и Скопския миней; от ХІV в. – в частта от Братковия миней за месеците септември/ноември и в Зографския миней № 88, в Петербургския миней в РНБ, F.п.І.72, в ГИМ, в Хлудовите минеи с  №№ 146, 163, 164; в РГБ, Ундолски № 75; в ОГНБ № 1/101; един препис в сръбски служебен миней от началото на ХІV в.