Екзегеза означава тълкуване, обясняване на даден авторитетен, свещен обикновено текст (напр. в палеославистични и византистични изследвания обикновено се има предвид на библейския текст), разясняване на смисъла му, изваждане на дълбоките, скритите значения, извличане на посланията на текста.
Практиката на тълкуване на Стария завет се поражда още в еврейска среда – целта е била да се запазят свещените писания и да им се дава вярно тълкувание. Текстове, които тълкуват Свещеното писание, се раждат в християнска среда още през ΙΙ в. Обикновено при тълкуване на Стария завет се привеждат аналогиите, съответствията в Новия завет. В по-тесен смисъл екзегезата се отнася предимно до тълкуване на библейските книги, но тълкувания през Средновековието са правени и на други текстове, напр. на текстове на Отци на църквата (преводи в средновековната славянска традиция има напр. на тълкувания към Дионисий Ареопагит, словата на Григорий Богослов и др.).
Екзегеза може да означава както самия процес на тълкуване, така и да се употребява като общо понятие за сбор от екзегетични, тълкувателни творби; напр. късноантичната екзегеза (в смисъл на тълкувателна литература).
Екзегетичен (тълкувателен) характер биха могли да имат различни жанрове: тълкувания, хомилии, въпросо-ответни текстове, схолии, глоси, но тясното разбиране на екзегеза е коментари към библейски стихове.
Известни са различни типове подходи при тълкуване на библейския текст от миналото до днес, напр. историческо (историко-граматическо, историко-фактологическо), алегорично, типологично, тропологично, анагогично и др.
Авторите на екзегетични творби се наричат тълкуватели, екзегети. Големи християнски екзегети, тълкуватели на Библията са Ориген, Иполит Римски, Климент Александрийски, Григорий Нисийски, Йоан Златоуст, Теодорит Кирски, Кирил Александрийски, на Запад – Йероним, Августин. Големи екзегетични школи в древността са Александрийската (алегорично тълкуване), Антиохийската (историческо тълкуване).