По обем краткото житие заема междинно място между пространното житие и проложното житие и представлява наратив, предназначен за прослава на християнски светец, съдържащ кратко описание на живота, смъртта, а понякога и посмъртните му чудеса. Често, но не задължително, насловът му включва календарната дата за отбелязване на празника на съответния светец. За разлика от проложното житие, което е част от сборници с богослужебна употреба (пролози или минеи), краткото житие обикновено се помества в книги с извънцърковно предназначение – чети-минеи, панигирици, сборници със смесено съдържание. Така неговата функция се доближава до тази на пространното житие, като текстът му се чете общо от монасите по време на манастирски събирания или индивидуално (BHBS: 9, бел. 7). Според И. Делейе във Византия съществува т. нар. „съкратен менологий”, обединяващ съкратени варианти на пространните жития (Delehaye 1977: 324-325). В старобългарската литература кратките жития най-често се появяват като независим от пространното житие превод от друг гръцки източник.
Терминът често се употребява (особено в по-старата литература) и като синоним на проложно житие.
