Византийски патриарх и богослов. Произхожда от аристократичен род: баща му Сергий е спатарий, брат на патриарх Тарасий (784–806). Известно е, че получава високо образование. През 838 г. е включен в посолството до арабския халиф Мутасим (833–842). Назначен е за протасикрит, началник на императорската канцелария и протаспатарий. След свалянето на патриарх Игнатий (847–858, 867–877) е през 857 г. издигнат на патриаршеския престол, без да са спазени изискванията на канона (857–867). Първоначално издигането му е одобрено с подкрепата на пратеничество от страна на папа Николай І на синод, състоял се в Св. София през май 861 г. В последствие патриаршеският му сан е оспорен на Четвъртия константинополски събор през 869-870 г., което довежда до т. нар. Фотиева схизма (867–870). Междувременно 860 г. изпраща мисия при хазарите, в която е включен Константин Кирил Философ, а след две години е изпратена Моравската мисия на солунските братя. С убийството на император Михаил ІІІ (842–867) и възкачването на император Василий І Македонец (867–886) приключва първият период от дейността му като патриарх: той е свален и изпратен в изгнание за седем години в манастира Скепе на Босфора. На събора в Константинопол (869–870) с подкрепата на посланичеството на папа Адриан ІІ (867–872) свалянето на Фотий е потвърдено, той е отлъчен, а патриарх Игнатий е възстановен. Когато Игнатий умира кандидатурата на Фотий за патриаршеския сан е издигната отново (877–886). На събор в Константинопол (879–880) патриаршеското му достойнство е потвърдено и от папските пратеници, изпратени от папа Йоан VІІІ (872–882). Подкрепата на синода не спира Фотий да отправи нападки към папския престол, което предизвиква втора схизма (879–886). След възкачването на император Лъв VІ Философ (886–912) е обвинен в заговор и заменен на патриаршеския престол с най-младия брат на императора Стефан (886–893). Изпратен е на заточение в манастира Хиерия до Константинопол, където остава до смъртта си. Паметта му се отбелязва на 6 февруари.
Произведенията на Фотий са с разнообразна тематика екзегетически, догматични, паренетични и в областта на църковното право:
- „Лексикон“ е сборник с пояснения на думи и изрази от античните гръцки автори, Септуагинта и Новия завет, подредени по азбучен ред;
- „Морививлос“ или „Библиотека“ е сборник с описания на книгите, които е прочел с бележки откъси 279;
- „Амфилохия“ сборник, съставен по молба на един от учениците му Амфилохий от Кизик, под формата на около 300 въпроси и отговори с богословска тематика;
- „Номоканон“ и Фотиеви отговори на десет въпроса по църковноправни проблеми;
- „Епанагога“ – серия от въпроси и отговори по канонично право – Фотий се смята за автор на увода и част от произведението;
- 22 хомилии;
- догматични и полемични произведения: трактат срещу манихейската ерес (павликянството), трактат, посветен на Светия Дух;
- химнографски произведения;
- писма, сред които са две, отправени към княз Борис І.
Слово за Връбница и четверодневния Лазар са включени в превод на старобългарски в Супрасълския сборник.
