Раннохристиянски богослов и писател. За биографията му са запазени малко сведения. Ръкоположен е за дякон от архиепископа на Йерусалим Макарий през 335 г. По-късно през 347/348 г. е ръкоположен за презвитер от архиепископ Максим. През 351 г. е първото му издигане на архиепископската катедра на Йерусалим, от която на три пъти е свалян (357, 360 и 367 г.) и на три пъти възстановяван (358, 362 и 378 г.). Известен е като противник на арианството. Участва във Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г. Паметта му се отбелязва на Изток на 18 март, а на Запад на 18 или 20 март.
Кирил Йерусалимски е автор на “Беседа за разслабления”, Homilia in paralyticum iuxta piscinam iacentem (CPG 3588), “Писмо до император Констанций”, Epistula ad Contantium imperatorem (CPG 3587) и 24 катехитични беседи, Catecheses (CPG 3585): предогласително слово, Procatechesis, 18 огласителни, Catecheses ad illuminandos и 5 тайноводствени, Mystagogiae (CPG 3586). Запазени са 3 фрагмента от приписвани на него проповеди. Катехитичните беседи разясняват основните догмати от християнската вяра на желаещите да приемат светото кръщение.
Преводът на старобългарски език на катехитичните беседи на Кирил Йерусалимски е осъществен още в най-ранния период. Предполага се, че преводът е дело на Константин Преславски. Най-ранният препис от него се съдържа в Хилендарските листове (края на Х в. – първата половина на ХІ в.), които съдържат края на §10, §11, 12 и 13 от ІІІ оглашение и началото на ІV оглашение. Руският пергаментен ръкопис № 478 от Синодалната сбирка в Държавния исторически музей в Москва от края на ХІ – началото на ХІІ в. представя пълния текст на превода. Първият Симеонов сборник (Изборник от 1073 г.) съдържа пасажи от огласителните слова (л. 30а – част от VІІ, л. 37 с–d от І тайноводствено оглашение). Огласителните слова на Кирил Йерусалимски заедно с поучителните слова на Климент Охридски са част от текстовете за утвърждаването на християнството в България. Някои слова са включени в различни по тип старобългарски сборници.
