Беседа (устна проповед, от грц. κατηχέω), която е насочена към изясняване на основни понятия на християнската етика и на християнската доктрина като цяло; често представлява тълкувание на ключови места от Свещеното писание. Традицията от първите векове на християнството е катехизисът да предхожда кръщението.Тази ситуация се променя през 5-ти век, когато християнизирането на Византийската империя предполага, че кръщението на новороденото е преобладаващ начин да се приемат хора в Църквата. Кръщението обикновено става на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота (Великден), цялата Светла седмица и на Петдесетница. В ранната църква (и вероятно в старобългарската епоха) инструкциите към катихумените се дават от специални учители във вярата (вж. огласителните поучения на Кирил Йерусалимски). Те правят устно разяснение на основните догми на християнството, при което са използвани Евангелието, Апостола, избрани места от църковния чин и от литургията. Катихумените посещават ежедневно и утринната служба. Те получават елементарни познания за Стария и Новия завет, за това, как да се молят; за историята на Църквата и за нейните най-важни представители и др. Възприето е мнението, че ключовите текстове, които се разясняват на катихумените, са четири: Символът на вярата, блаженствата, Господнята молитва и десетте Божи заповеди. В случая става въпрос за тълкувания в опростена и достъпна форма. Джоузеф Мунитиз смята, че катехизисът не се ограничава само с текстове, които са част от Свещеното писание и от богослужението. Той поставя въпросо-ответният жанр на първо място, следван от кратките резюмета на библейски текстове (напр. раннохристиянското съчинение “Хипомнестикон”, приписвано на автор с име Йосиф, ІV в.). Като подчертава ролята на средновековните каталози от събития и от имена, авторът причислява към катехитичната литература кратките статии за вселенските събори, кратките хронологически статии и изброяванията на ересите. Друг тип текстове, които въвеждат в християнската вяра, според него са апофтегмите и лапидарните флорилегии, паренетичните поучения по реда на азбуката, както и сбирките от благочестиви примери (exempla). Изтъква, че някои текстове имат мнемонически характер (за лесно запомняне). Границата между катехитична и паренетична литература е условна.
