Произходът на термина се свързва с латински (amuletum, 'висулка') и се смята, че произхожда от арабски ('нося'; 'отклонявам, отблъсквам') и означава предмет или писано слово с предпазно или лечебно предназначение, който отблъсква вредните влияния и злите сили и закриля носещия предмета. Появата на амулетите е известна от дълбока древност - във Вавилония, Египет, Палестина и др. На образите, знаците, словото или буквите се придава магическо въздействие. През християнската епоха са отричани от Църквата като суеверие и езическо неразумие, но показват удивителна устойчивост през вековете. Отците на Църквата ги осъждат от ранна епоха; в правилата на Лаодикийския събор, състоял се през ІV в. има изрична забрана за носене на предохранителни предмети (грц. φυλακτήρια). Според материала, формата и начина на изготвянето им са: 1) предметни (изображения на богове или животни, изрисувани или скулптирани върху медалиони или писмовен материал или техните знаци-символи); зашити в плат магически предпети; 2) текстове (молитви, заклинания), изписани върху алабастър, керамични плочки, оловни плочки, папирус, пергамент, хартия; 3) печати, най-често кръгообразни, начертани върху хартия или твърд материал, наричани още "белег" (с магически знаци, букви, съкращения на имена). Текстовете-амулети са засвидетелствани в България от ІХ до ХІХ в. - оловни пластини с кратки молитви против нежит и треска; рецепти, заклинания и молтви в ръкописи (лековници, требници, часослови, сборници). В книжовната традиция се наричат апокрифни молитви. Някои от тях са споменати в индексите на забранените книги. Ако имат лечителска функция, указва се къде да се постави или привърже написаният текст - на челото, на гърдите, на кръста или да се напише на тялото на болния. Ако се напише върху хляб или ябълка, те се изяждат; ако се размива във вода, водата се изпива - така магическото слово влиза в човека и действието му е по-силно. Ако текстовете се изричат, в тях се сочи времето, по което да се произнесат (при новолуние, при пълнолуние, "преди слънце" и др.). По форма текстовете на амулетите са разнообразни - известни са 72-те имена на Бога, имена на Богородица, на светци, повествования или преки обръщения към злата сила и др. Известни са амулетни свитъци от ХVІІ и ХVІІІ в.; амулетите навлизат и в българската старопечатна книга, напр. Абагар (1651) на Филип Станиславов.
