Вие сте тук

Цикъл разкази за кръстното дърво, приписван на Григорий Богослов

Details

Текст

Преводен цикъл от апокрифни разкази, който се приписва на Григорий Богослов. Отделните разкази отразяват събития от старозаветната и новозаветната библейска история: уводна част, в която се разказва за смъртта на Адам и за дървото, израснало от неговия венец и станало материал за кръста на Иисус Христос; съдбата на второто дърво, на което е разпънат праведният разбойник; съдбата на третотото дърво, на което е разпънат неправедният разбойник; въпрос и отговор как се е разделило дървото още в рая; въпрос и отговор за произхода на кръстното дърво (тук е включен вторично мотивът за кражбата на Сатанаил при саденето на рая, за да засади земята); разказ за събирането на трите дървета в Йерусалим при построяването на Сломоновия храм; разказ за намирането на Адамовата глава; разказ за произхода на двамата разбойници. Разказите се разпространяват както заедно, така и поотделно. Първообразът на първоначалния превод не съвпада буквално с нито един от известните гръцки и латински текстове на цикъла, поради което се предполага, че на славянска почва той е бил допълнен с местни дуалистични представи (напр. мотивът за кражбата на Сатанаил от демиурга). Известни са над 60 български, сръбски, руски и украински преписи от творбата, които се разпределят в три редакции (преглед на преписите тук). Първата се отличава с най-стройно изложение и логически издържан разказ, както и със старинни езикови особености. От нея са достигнали най-ранните български преписи: от ХІV и от ХV в. (№ 1700 от сбирката на Мазурин, РГАДА, ХІV в., среднобългарски правопис; № 13.6.13, БРАН, ХV в., среднобългарски правопис и др. Втората редакция има следи от повторна обработка: допълване на съдържанието с някои подробности и съкращаване на други. Установено е, че са използвани апокрифите за Адам и Ева, за Авраам и др. Най-ранният препис от втората редакция е от края на ХV в. (№ 677, Тиквешки сборник, НБКМ, със западнобългарски езикови особености). Третата редакция представлява видоизменение на втората, като уводната част е съкратена и сведена до едно изречение, за да бъде свързан цикъла с апокрифа за Адам и Ева в единно цяло. В тази редакция произведенията се разпространяват непосредствено едно след друго. Първоначалният превод на цикъла се отнася към Х в., тъй като е бил използван от старобългарския писател поп Йеремия при съставянето на Повест за кръстното дърво. Прередактирането съвпада с преантологизирането на сборниците със смесено съдържание през ХІІІ–ХІV в.

Реперториум: http://repertorium.obdurodon.org/runSearch-checkbox.php?country=all&sett...

Глосарий
стб.: 
Словѡ ст҃го Грігоріа б҃гослова ѡ крстѣ чѧстнѣм и за два разбоиніка ѡ҃че бл҃сви
бълг.: 
Цикъл разкази за кръстното дърво, приписван на Григорий Богослов
англ.: 
Series of stories about the Holy Tree, attributed to Gregory the Theologian

(Repertorium of Old Bulgarian literature and Letters: http://repertorium.obdurodon.org/runSearch.php?country=all&settlement=al...)

нем.: 
Apokryphen des Kreuzholz
рус.: 
Слово о крестном древе
апокрифы о крестном древе
Преводи
Литература

Intertextuality in the Orthodox Slavic Tradition: The Case of Mixed Content Miscellanies

Miltenova, Anisava, авт . 2013. Intertextuality in the Orthodox Slavic Tradition: The Case of Mixed Content Miscellanies. В , Between Text and Text. The Hermeneutics of Intertextuality in Ancient Cultures and their Afterlife in Medieval and Modern Times, 314–327. (Between Text And Text. The Hermeneutics Of Intertextuality In Ancient Cultures And Their Afterlife In Medieval And Modern Times). Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht.
Издания
Автор: 
Анисава Милтенова