Вие сте тук

компилация

Сказание за железния кръст

Сказание за железния кръст (известно още като Повест за железния кръст) представлява компилативен цикъл от старобългарски разкази, обединени от чудесата на св. Георги Победоносец. Предполага се, че част от текстовете са възникнали на българска почва (Чудото с българина Георги, Чудото с българина Климент), а други – във византийската книжнина. Авторът на цикъла е неизвестен, няма точни сведения за времето на създаване на Повестта. Преобладаващата хипотеза е за появата на съчинението през Първата българска държава (началото на X в., не по-късно от 912 г.).

Слово за шестия ден от Шестоднев. Йоан Екзарх

Шестоднев на Йоан Екзарх е съчинение, запазено в 65 пълни и в повече от 30 непълни преписа. По-голямата част от тях са руски. Най-ранният запазен препис е от 1263 г., преписан от Теодор Граматик в Хилендарския манастир. Заглавието гласи: шестодньѥ съписанѡ іѡаномъ презвитерѡмъ ѥксархом. ѿ ст҃го василиꙗ. іѡана и сеуриꙗна. и аристателѣ. филосфа. и инѣхъ ꙗкож самъ. свѣдѣтельствоуѥтъ въ пролозѣ. Към настоящия момент се съхранява в Държавния исторически музей в Москва (ГИМ № 213). Вероятно Шестодневът е съставен през второто десетилетие на X в.

Хроника на Георги Синкел

Хрониката представлява недостигнала до нас компилация, възникнала във Византия в началото на Х в. Славянският превод е направен през първата половина на Х в. Запазен е по пет руски преписа от ХV-ХVІ в., които възхождат към обща редакция. Едва една трета от текста на компилацията е от Хрониката на Георги Синкел. Тя съдържа откъс от творбата на Синкел за периода от Възкресението на Иисус до управлението на византийския император Диоклециан, както и допълнение за времето до основаването на Константинопол, заимствано от Хрониката на Теофан Изповедник.  

панарет

Панарет представлява сакро-профанен гномологий, възникнал като компилация от извлечения от старозаветните книги Притчи Соломонови, Премъдрост на Иисус син Сирахов и Пчела на Псевдо-Максим. Насловът визира старозаветните източници на антологията, тъй като при някои отци на Църквата с Πανάρετος σοφία се обозначават библейските книги Премъдрост Соломонова и Премъдрост на Иисус син Сирахов. Гномологият е познат по два преписа: в ркп. № III/111 ОГНБ, известен повече като сборник Предели (от 1456 г.) на Владислав Граматик (и по-точно неговата одеска част) и в ркп.

Слово за блажената царица Теофана от Бдинския сборник, 1359-1360 г.

Текстът е поместен на л. 111r-114v в известния Бдински сборник, писан през 1359-1360 г. по поръка на видинската царица Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1356-1396), който съдържа подбрани агиографски четива за жени светици. Сборникът е запазен в препис, датиран по водни знаци от началото на XV в. (Petrova 2001).

Въпроси на Йоан Богослов към Авраам за праведните души

Въпросите на Йоан Богослов към Авраам са съчинение, преведено на старобългарски от гръцки вероятно ХІ-ХІІ век. В описанията са отбелязани два преписа на 4 Ap. Apoc. John в гръцки ръкописи, които са следните: (1) Cod. Athon. Cutlumus No. 176, 1438-39, f. 179v-183v и (2) Cod. 1007, Fonds principal, Ethnikê Bibliothêkê tês Hellados (EBE), Athens, 15th-16th c. ff. 171-176. Означава се в медиевистиката като четвърти вариант на Апокалипсиса на Йоан Богослов (4 Ap. Apoc. John), представляващ отделно произведение.

Мерило праведно

Заглавие: Сиꙗ книги мѣрило праведноѥ, извѣсъ истиньый, свѣтъ ѹмѹ, око слову, зерцѧло, свѣсти, тмѣ свѣтило, слѣпотѣ вѡжь, припутенъ  ѹмъ, скрвѡенъ разумъ, прикрутъ помыслъ, пастырь стаду, кораблю кормьникъ, волкомъ ловець, татемъ песъ, ворѡнамъ соколъ, нетопыремъ слнце, оку квасъ, червемъ солъ

 Първа статия: Чинъ изѧщенъ всѧкому начинаимѡму словеси, ищи ѿ б҃а начат...

Начало: Богъ есть надъ всѣми вѣки...