Вие сте тук

Житие на св. Иван Рилски от Стишния пролог (първо)

Въ тъж (д)е дн҃ъ памѧ(т) прп(д)бнаго о(т)ца нашего Іѡанна рьілскааго

Ст҃ыи и прп(д)б҃бныи ѿцъ нашъ Іѡанъ. великыи въ постницѣ(х). бѣше ѹбо ѿ прѣдѣлъ славнааго града срѣдечьскааго. ѿ села нарицаемаго Скрино. въ цр(с)тво хѡ҃любивааго Петра цр҃ѣ блъгарскаго. а гръчьскаго Костантина Диѡгена. рѡдителѣ имыи блгочъстива. и не ѕѣло бѡгата. племене блъгарскааго. рѡдителема же егѡ ѿше(д)шема ѿ житїа. съи же добродѣтѣлъ ѿ младыи(х) нѡктеи въꙁлюбивь. въсѣ ѡставшаа емѹ ѿч҃скыѧ чѧсти. нищїимь и маломѡщнымъ раꙁдавь. сам же въсприемъ мнишскыи ѡбраꙁъ, ѿ ѿечства своего иꙁыде. ничто же иного нѡсѧ на тѣлѣ своемъ, тъчїѧ единѫ риꙁѫ кожнѫѧ, и на горѫ нѣкѫѧ въше(д), высѡкѫ и пѹстѫ. и тѹ на добродѣтѣль по(д)виꙁааше(с), былїемь дивїимь питаѧ сѧ. малѹ же врѣмени прѣминѫвшу, дїавѡлскыимъ
наваж(д)енїемъ. раꙁбоиници его нощиѧ нападѡшѧ. и̂̂же и ѕѣло бивше иꙁгнашѫ и ѿтѫдѣ. он же ѿ тыѧ горы иꙁше(д), въсели сѧ въ пѹстынѧ рылскѫѧ. и тѹ крѣпкыи подвигъ подвиѕа сѧ. и въ дуплъно дрѣво въше(д), въ постѣ(х) и̂̂ въ мл҃тва(х) и̂̂ въ слъꙁа(х). непрѣстанно Ба молѧ прѣбывааше. ѿ былїа тъчїѧ потрѣбѫ тѣлеснѫѧ приемааше. и̂ лица чл҃ча не видѧ, нѫ съ ѕвѣрми дивїими бѣше прѣбываѧ. его же и великое тръпѣнїе видѣвь б҃ъ, на прѣ(д)лежѫщее мѣсто сланытку и̂̂ꙁрасти повелѣ. и ѿ тог бл҃женыи на мнѡгаа врѣмена питааше сѧ. видѣн же бывь нѣкыими пастырїи, и тѣми повъсѫду ѡповѣданъ бывь. и мнѡꙁи къ нему притицаах, и недѫжныѧ своѧ принѡсѧще. и мл҃твами ст҃го ꙁ(д)равы приемлѧще ѿхож(д)аахѫ. и иꙁыде слава прѣподобнаго по въсеи ꙁемли тои. и мнѡѕи поревновавше добродѣтѣлнѡму житїю ст҃го. и съ нимъ жити иꙁволишѧ. и въ прилежимѣмъ врътпѣ цр҃ковъ сътворише. мѡнастыръ съставишѧ. начѧлника и пастырѣ имѧще прп(д)ѡбнаго. он же добрѣ пасыи стадо свое, и мнѡгыѧ Гв҃и приведе. и велиа прѣславнаа чюдеса сътворивъ. и въ глѫбѡкѫѧ старѡсть достигъ. съ мирѡ(м) конецъ житїю приѧть. прѣставлъ сѧ къ нестарѣѫщому блаженству, и ту своими ѹч͠никы погребенъ бы(с).

И врѣмени прѣшедшу немалу, ꙗви сѧ ученикѡ(м) своимь. повелѣ прѣнести мѡщи егѡ въ срѣдечьскыи̂̂ гра(д), ѡни же ѿкрывше грѡбъ. и видѣвше цѣло прп(д)обнааго тѣло, тли непричѧстно. и бл҃гѫѧ вонѧ испущаѧщее, прославишѫ Ба҃. и тако съ чъстиѧ прѣнесѡшѧ въ Срѣдецъ. и положишѫ и въ цр҃кви ст҃го ап҃ла и еу(г)лїста Лукы. послѣ(д) же цр҃квъ прѣкрасна съꙁдана бы(с) въ имѧ  eгѡ. и въ неи прп(д)ѡбнааго положишѫ. творѧ дивныѧ и прѣславныѧ цѣлбы.

И минѫвшимь мнѡгымь врѣменемь, двигъ сѧ вѫгръскыи кралъ съ мнѡгоѧ побѣдоѧ. и прѣше(д) и поплѣнивь гръчскѫѧ ꙁемлѧ. даже и до Срѣдца достигъ. и

прп(д)ѡбнааго ракѫ съ тѣлесемь въꙁемъ. слышалъ бѡ бѣше и самъ кралъ ѡ чюдсехь прп(д)ѡбнаго. и повелѣ съ мнѡгоѧ чъстиѧ ковчегъ eгѡ нести въ странѫ своѧ, и положити ие въ цр҃кви ч(с)тно, въ градѣ нарицаемѣмъ ѡстригомѣ, и положенъ бывь тамо ст҃ыи. и не прѣстааше творѧ чюдеса и ꙁнаменїа и цѣлбы мнѡгы. ѿ мнѡга же мало да скажемь. слыша ѹбо ѡ немъ архїеп(с)кпъ ѡстригѡмскыи ꙗко великъ е(с) прѣдъ бм҃ъ прпдобныи. и прославенъ чюдесы по въсѣх странахъ. не вѣровааше, нѫ гл҃ааше. не вѣмъ аꙁъ сего въ древнїих писанїех поминаема. и не хѿѣше поити и поклонити сѧ ему. и вънеꙁаапѫ прїемь ѡнѣменїе ѫꙁыка, и поꙁнавь, ꙗко тоѧ ради вины приключи сѧ емѹ ѡнѣменїе. и текъ скоро къ ковчегу прп(д)ѡбнаго. и припад ѡблобыꙁаѧ и просѧ прощенїа. б҃жїи же угодникъ сего скоро услышавь, тѡмъ часѣ свѧꙁь раꙁдрѣши. и пакы ꙗсно гл҃ати томꙋ пода(с). он же цѣлбѫ полꙋчивь. и съ плачемь прѣгрѣшенїе свое еже къ ст҃му въсѣмь исповѣдааше. славѧ ба҃ и прп(д)ѡбнааго величаѧ. и ина мнѡгаа и прѣславна сътвори ст҃ыи въ вѫгѡрстѣи ꙁемли. сїа же въсѣ расмотривь кралъ, и удивль сѧ ѡ прѣславыихь чюдсех ст҃го. паче  ужасѡмъ велїемъ ѡбдръжимь бывь. украсивь ковчегъ ст҃го сребрѡмъ и ꙁлатѡмъ. и ѡблобыꙁавь мѡщи егѡ, и съ великоѧ чъстиѧ пакы въ Срѣдецъ посла. и тако въ ст҃ѣи своеи цр҃кви пакы положенъ бы въ в лѣт.  .ѕ҃.х҃.ч҃е. индикто, е҃:ѣ

Немнѡгу же врѣмени минѫвшу. вънегда бл҃говоли Б҃ъ. въꙁдвигнѫти падшѫѧ сѧ скиниѫ. и ѡбновити блъгарскѫѧ власть. ѡбетшавшѫѧ гръческыимь насилїемь. и вънегда въꙁнесе рѡгъ блъгарскаго цр(с)тва. при хѡ͠любивѣмь цр҃и Асѣни. ему же имѧ въ ст͠ѣмъ кр͠щени Іѡанъ. тъи убо въ начѧло црства своего. падшѫѧ сѧ градови блъгарскыѧ ѡбнови и потвърди и хѡжааше покарѣѧ страны, и прѣемлѧ градѡвы. дошед же  и до Срѣдца. и того покоривь. и видѣвь ст҃го и прп(д)обнааго оц͠а. и слыша прѣславнаа ꙗже ѡ немъ. и поклонив сѧ ст҃му ковчегу его. и ѡблобыꙁавь прѣчстныѧ мѡщи его. и повелѣ сщ҃енноѡму патрїарху Василїю. тако и иже съ нимъ причтомъ. въꙁѧти въсеславнѫѧ ракѫ. и съ многѡѧ чъстїѧ понести прѣд нимъ. до цр(с)кааго града Трънѡва. и приставивь .т҃. воинъ иꙁбранныих, на провожденїе ст҃го. и тако патрїархъ Василїе въꙁложъ на кола прѣчстнѫѧ ракѫ. и тако въси сѫщїи съ нимъ съ радостїѫ ѧшѫ сѧ пѫти и идѣхѫ съ веселїемь славѧще Ба҃. и ст҃го мл҃твами наставлѣеми. съ ними же идѣхѫ и мниси ст҃го мѡнастырѣ егѡ. игѹменъ Іѡаникїе и съ нимъ бгобоаꙁнивїи инѡци. самъ же бл҃гочъстивыи цр҃ъ Іѡанъ. ускоривь и прѣдваривь въ ц(р)скыи градъ. и повелѣ скоро строити цр҃ковъ въ градѣ Трапеꙁици на положенїе ст҃го. и въси сѫщїи съ нимъ нѡсѧще прп(д)обнаго. и иꙁыде самъ на срѣтенїе его на ѡкопъ. и въси съ нимъ болѣре и властеле. и въсе мнѡжьство людеи. радѹѫще сѧ тѣлесы и веселѧще сѧ дх҃омъ. и видѣвше поклонишѫ сѧ мѡщемъ прпдобнааго оц҃а. и порадовашѫ сѧ с радостиѧ неиꙁгл҃анноѧ. и прѣбыс на ѡкопѣ рака прп(д)обнааго оц҃а .ꙁ҃. дни, донели же цр҃ковь съградена бѫдетъ. съвръшенѣ же бывши. и принесше положишѫ ст҃го съ мнѡгоѧ чъстїѧ. ѡстивши цр҃ковъ блголѣпно. въ лѣт .ѕ҃.ѱ҃. г҃. идеже и до днешнѣаго днѣ лежит чюдотворивое тѣло прпдобнааго. исцѣленїемь беꙁмъꙁдное пр(с)но текѫщїи источникъ истѣкает. слѣпїи бо прихѡдѧще вѣроѫ просвѣщаѧт сѧ. слѧцїи исправлѣѧт сѧ. нѣмїи быстро и бл҃гогливѣ бесѣдуѧть. недѫжнии ѿ немощи въ силѫ прѣлагаѧт сѧ. бѣснїи исцѣлѣваѧт. и въси въсѣчьскыми болѣꙁньми ѡбдръжими. притичѧще ꙁдравїе получаѧть.

Нѫ̏ ѡ̑ прѣч(с)тнаа главо. и бл҃гдть ст҃го дх҃а исплъненаа. сп҃совѡ съ оц͠емъ обитѣлище. прѣдстоѧ y прѣстола въсѣх цр҃ѣ. и ꙗсно наслаждаѧ сѧ свѣта единосѫщныѧ троцѫ. и херꙋвїмскы съ аг҃глы въꙁглашаѧ. пѣснъ трьст҃ѫѧ великое и неислѣдованное дръꙁновнїе имѣѧ. мл҃и сѧ въсемлстивому вл(д)цѣ сп(с)ти твоѧ сърѡдникы, единорѡдныи ти ѧꙁыкъ блъгарскыи и помоѕи дръжавноѡму цр҃ю нашему. и покори емѹ въсѧ противныѧ врагы под ноѕѣ егѡ. вѣрѫ непорѡчнѫ съблюди. грады нашѧ утвърди. миръ весь умири. гладѣ и пагубы иꙁбави ны. и ѿ нападанїа иноплеменныих съхрани ны. старѡсть утѣши. юныѧ накажи. беꙁумныѧ умѫдри. вдовицѧ помилуи. сирѿы ꙁастѫпи, младенцѧ въспитаи. и въсѧ люди своѧ съхрани ѿ въсѣх напастеи. и въ дн҃ъ страшнаго сѫда шюѧѫ чѧсти иꙁбави. и слышати бл͠женааго ѡнѡго гласа ѿ влдки Ха҃.  преидѣте блг(с)венїи оц҃а моего наслѣдуите уготованное вамь црствїе ѿ сложенїа миру.  ꙗко тому подбаеть слава и чъсть и дръжава въ бесконечныѧ вѣкы. аминъ.

Препис: 

Стишен пролог за септември–февруари от 1368/76, БАН 73, 86а-88б

Транскрипция: 
Елена Томова