Агиографски текст, представляващ биографичен разказ за живота и подвизите на християнски светец от неговото раждане до смъртта му, представен в хронологическа последователност. За разлика от мъчението, което акцентира върху героичната смърт на светеца, житието описва житейските му подвизи и така задава идеала за християнско поведение. Литературната му форма варира – романс, исторически наратив, писмо, автобиографично повествование. По своята стилистика някои жития се доближават до ораторската проза. Изграждането на текста – подборът на основните моменти, композицията и стилистиката, библейските цитати и сравненията с библейски персонажи са в съответствие с типа святост, социалния статус и пола на светеца. Това води до разграничаване на няколко основни подвида на житийния разказ: жития на монаси, отшелници и църковни деятели; жития на владетели и войни; жития на жени светици; жития на юродиви и т.н. Житията се поместват в различни по тип сборници (пролог, чети-миней, панигирик, сборник със смесено съдържание, патерик и др.), най-често (но не задължително) под календарната дата на светеца. Според това, доколко подробно е предадено съдържанието, както и според типа сборник, в който житието се разпространява, то бива проложно, кратко или пространно. Отделни епизоди от житията често се разпространяват самостоятелно под формата на разказ, беседа, поучение, чудо, видение, разказ за откриване или пренасяне на мощи.
