Вие сте тук

житие

Автор: 
Мая Петрова

Житие на св. Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий

Епископ Иларион е роден през XII в. в земите на днешна Македония. Според сведенията за неговата дейност, той живее по времето на византийския император Мануил Комнин (1143–1180), чието име се споменава в текста на Житието във връзка с делото му. Бъдещият епископ на Мъглен постъпва в ранна възраст в манастир близо до Охрид. Издигайки се до поста игумен на манастира, Иларион се утвърждава като духовен водач и църковен администратор и е ръкоположен за епископ на Мъглен от архиепископ Евстатий, за когото в Житието, както и в източниците, има съвсем оскъдни сведения.

Житие на св. Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий

Житїе и жизнь прп(д)бнааго ѡц͠а нашегѡ і̇ларі́ѡна епк(с)па могленскагѡ. вь немже и како прѣнесенъ б(с) вь прѣславни (нашь) гра(д) трънѡвъ. съписано (курї) еѵѵмїемь патрїархѡмь трънѡвскимъ. благѡслови ѡче:

Панегирик (Зографски сборник) от последната четвърт на XIV век, 435 л. хартия, 270 х 175 мм; Зограф II.д.6; Илински 171; Райков, Кожухаров, Миклас, Кодов 107

(Л. 130а) Сла(д)ка ꙋбѡ настоѫщїа жизнь, нѫ бесъмрътїе вьсѣкоѫ сладости сла(д)чѣише. и вѣстъ самохтръствовати чл͠чьствѡ образомь нѣкотѡрмь чюднмь и ꙋсвоавати, и кь бѫдѫщомꙋ ѿсилати вѣкꙋ. ибѡ ожидаетъ на(с) инаа жизнь еиже не касает сѧ разоренїе. и аще ꙋбо вь настоѧщемь добрѡтѫ съблюдемь дш͠евнѫѧ, бѫдѫ(т) намь сїа тѣлесна въ лꙋчьшемь вьзмъздѣваема ѡбразѣ, и ꙗко же юнѡсть вь прѣднѣа внѫ простираѫщи сѧ. и аще нбс͠ни ꙋбѡ имѣли бихѡмь ѧзкъ, вь лѣпотѫ бѫ(д)ѫщаа ѡна сказовали бихѡмь, сь вьсѣкоѫ сладостїѫ ѕѣлѡ ꙋслаждаѫщеѫ и проливаемоѫ вь житеискѧ вещи .

Мъчение на св. Текла

м҃ца тоⷢ вь к҃д ст҃ьѥ прьвомⷱце и апⷭлы ѳекльі блⷭви ꙍч҃е

Ръкопис № 94 от манастира Дечани от 1340–1350 г., лл. 71б–78б.

I. Вьсходещоу павлоу вь иконию. по ꙍⷮгнанїи бывшемь ѥмоу ꙍⷮ антиꙍхиѥ. быста два соупоутника с нимь. димась и ѥрмогень ковачь лицемѣриꙗ испльнь соуща. cлоужеща павловьі, ꙗко любеща и. павль же вьꙁираѥ на ѥдиноу блⷣть хⷭвоу. ничесоже льстно творꙗше има нь люблꙗшеⷼ ꙁѣло, словеса гн҃ꙗ и поꙋчениꙗ скаꙁаше има. и величиꙗ хвⷭа. рожьⷣство и вьскр҃сенїѥ вьꙁлюблѥнно наслажⷣаꚟ и ю. и како ꙗви се хⷭ ѥмоу. по редоу вса повѣдаше има. ꙗко ꙍⷮ мариѥ ꙍⷮ сѣмене дв҃два роди се х҃с.

Мъчение на св. Текла

Мъчението на св. Текла (гр. Μαρτύριον τῆς ἁγίας πρωτομάρτυρος Θέκλης ( > Πράξεις Παύλου καὶ Θέκλης) e основният извор за живота на светa първомъченица Текла (I в., Мала Азия), за която не се знае със сигурност дали наистина е съществувала. Мъчението е познато също под името Деяния на апостол Павел и Текла (края на II в.), по-късно смятани за апокрифни. В гръцката трансмисия на текста се разпространява оригинална версия (BHG 1710), към която са добавяни други текстове – различен край на мъчението или нови епизоди от живота на светицата (чудеса).

Житие на св. Филотея

Житието на св. Филотея Темнишка, написано от Патриарх Евтимий, отразява един тясно регионален култ към светицата, считана от ХІІІ в. за покровителка на Търново. В житието на светицата, Патриарх Евтимий постига идеализация на св. Филотея чрез вплитане на разказа за добродетелния живот на египетския отшелник Амун и за неговата непорочна съпруга. Разказът за Амун изпълнява и функцията на парадигма, по която ще се осъществи бъдещето на Филотея и нейния годеник Константин.

Житие на св. Филотея

Житїе и жизнь прѣподобныѫ матере нашѫ Фїлодеи, съписано Еѵдимїемь, патрїархомь Трънѡвскымь

Ръкопис № 165 от сбирката на манастира Нямц от 1441 г., л. 189-204.

І. Иже къ добрѡдѣтѣли ведѡщїй пѫть добрѣ наставлѣти обыче боголюбезныих дѹшѫ и въ небесныѧ ѡтсилати ѡбитѣли. Блажить ѹбо слово иже себе къ добрѡдѣтѣли подвигшїих и дѹшевнаа ѡчищьшїихь чювства. Что бо ино бѫдеть блажайшее или похвалнѣйше дѹшѧ ѡны, иже себе въседѹшно богови възлѡжившѫѧ и того заповѣдемь послѣдѹѫщѫѧ? Сего ради похвалѣ сподѡблѣѫт сѧ мѫдрыѧ ѡны дѣвы, ѧже, въсѣ прѣзрѣвше, свѣтилникы дѹшевныѧ ѹготѡвашѧ къ жениховѹ срѣтенїꙋ, тѣмже и съликъствѹѧть женихѹ и неизглаголанныѫ наслаждаѫт сѧ славы.

Житие на св. Василий Нови

Житие прѣподобнаго ѿц҃а наше҃го Василиꙗ Новагѡ

Evangelou, I. G.. (2009). The Bulgarian translation of the Vita of St. Basil the New according to Manuscript 20 N in the Monastery of Sinai. Scripta & e-Scripta, 7, (190-192; л. 1r-4v)

...(прѣ)п(д)обномѹ сь гнѣвомь рьци намь ѡ ꙁлочьстыи старче. что еси и ѿ кѫдѫ приде. и како ти ѥ(с) име. и что дѣло твое. прп(д)бнꙇи же ѿвѣта емѹ не да(с). абие же самона сь ꙗростиѫ р(ч)е. вьскоре рьци кто еси. ибо ꙁ(д)ѣ привѣдшеи те ꙗко сходника и ꙁлодѣꙗ прѣдаше тѧ. ѿвѣща емѹ прѣпо(д)бни тако просто. а ты ѹбо кто еси. ѿ кѫ(д) ли еси. самона же ре(ч). тебе нн҃ѣ вьпрашаѫ кто еси и ѿ кѫ(д). нѫ понѣже кто есьмь аꙁь, аще хощеши ѹвѣ(д)ти. аꙁь есьмь самона патрикыи. и паркимѹмень цр(с)твѹѫщааго д(с)не. рьци ѹбо, ты кто еси. ѿвѣщавь прѣпо(д)бни.

Житие на св. Симеон Юродиви от Леонтий Неаполски

Симеон Юродиви най-вероятно се е подвизавал в Сирия през VI в. Неговото житие (Ὁ βίος τοῦ ἁγίου Συμεών τοῦ διὰ Χριστὸν Σαλού, BHG 1677, CPG 7883) е написано през VII в. от Леонтий, епископ на гр. Неаполис на остров Кипър. Св. Симеон е роден в гр. Едеса, първоначално е отшелник, а по-късно броди по улиците на гр. Емеса като юродив. Житието разказва за необичайния аскетичен подвиг на Симеон, който се преструва на умопобъркан и глупав, с поведението си обижда и скандализира жителите на Емеса, а тайно води благочестив живот, отдаден на пост, бдение и молитви.

Житие проложно на св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), второ

М(с)ца того д҃і. Паме(т) прѣпо(д)бнїе мтре наше Параскеви

Миней от НБКМ № 132, лл. 17б – 19а

Съно(м) ꙋснꙋвши сла(т)ки(м). и на н(е)б(с) възиде.

Сла(в) Епивато(м) ти Тръновꙋ же тръгꙋбо.

въ д҃і възиде Петка на нб(с)и и съ аг҃гли ликꙋющи.

Житие проложно на св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), първо

Заглавие: ориг. Вь тьжде д҃нь с҃тые и прѣп(д)бные Параскевие.

(В този ден (14 октомври – б.а.) света преподобна Параскева)

Начало: Сїа с҃таа и прѣп(д)бнаа Параскевїи. бысть ѿ вьси Епиватемь. наричемѣ ѿ града Каликратїе.