В химнографията – всеки един от поредицата тропари, която се изпълнява по време на Литургията и някои други служби заедно със стиховете от т. нар. Блаженства (Мт. 5:3–12), откъдето идва името на този вид строфи. Стиховете от Блаженствата и вмъкнатите помежду им тропари се изпълняват антифонно (във вид на диалог между две групи певци или между четеца и певците) и съставят III-ия литургиен антифон, който следва след първите два антифона, съставени по текстове от изобразителните пс. 103 и 145. Блажени не се изпълняват на всяка Литургия, тъй като в редица случаи биват замествани или от т.нар. празнични антифони (друг вид песнопения, които се изпълняват на най-големите християнски празници), или от една или две от песните на канона за празника (а именно трета и шеста или само трета песен). Тази богослужебна практика е съобразена с жанровата структура на блажените, която наподобява структурата на канона: първата строфа (ирмосът) е композирана на определен глас от осмогласието и служи като модел, по който са оформени останалите строфи. Предпоследният блажен е троичен, а последният – богородичен. Историята на този вид песнопения е сложна. Съществуват предположения, че най-ранното старобългарско богослужение е включвало значително по-често блажени тропари (напр. на големите празници от неподвижния календарен кръг), което се определя като източна (палестинска) традиция (М. Йовчева, А. Пентковски). Днес този вид песнопения се помества предимно в Октоиха, но са известни и специални средновековни сборници под името Макарисматарий (гр. μακαρισματάριον), съставени основно от блажени и използвани във византийската практика. Има хипотеза, че в някои типове литургически традиции блажените са били изпълнявани не по време на Литургията, а непосредствено преди началото ѝ в състава на специална предварителна служба. Също така, заупокойни строфи от същия жанр са включени в състава на опелото и съответно на Требника, като са познати и преводни, и оригинални старобългарски песнопения от такъв вид. Акростиховият фрагмент красна пѣниꙗ, открит от А. Турилов в две групи блажени (на пети и шести глас), които датират най-вероятно още от IX–X век, потвърждава оригиналния им старобългарски произход.