диететикон

Диететиконите са тип календарни текстове, които, според месеците на годината, съдържат указания за консумация или въздържане от определени храни и напитки, както и за съблюдаване на конкретни хигиенни практики (кръвопускане, къпане, очистителни процедури и проч.). Тези медицински предписания възникват през Античността като опит за синтез на хуморалната теория, създадена от Алкмеон от Кротон, а по-късно доразвита от Хипократ и от Гален. Те имат за цел постигане на баланс на хуморите в човешкото тяло чрез обмислено съчетаване на човешки темпераменти, климатични фактори, астрологически характеристики и хранителни субстанции. В България и в останалия славянски свят диетологичните произведения проникват чрез преводи от византийската литература. Най-старият известен препис на превод от гръцки диететикон е засвидетелстван в Симеоновия сборник (по Светославовия препис) от 1073 г. с наслов Мцⷭи по римлѧнемъ о различьныихъ мѣсѧциихъ. В славянската книжнина са запазени преписи до ранния ХIX век, но за разцвет на тяхното разпространение се смята ХVI в. Диетологичните съчинения се преписват предимно в сборници със смесено съдържание, а техен конвой обикновено са гадателните книги, астрономически и астрологически статии, Сказанието за дванадесетте петъка и др.

Сред запазените славянски преписи на диететикони се открояват две основни групи. Едната, която започва с месец септември, се отличава с кратък, сбит обем. Инструкциите са съсредоточени изключително върху хранителната тематика с кратка аргументация върху възможната патология, в случай, че не се съблюдава режима. Част от тези свидетелства са запазили в наслова си като псевдоепиграф името на цар Соломон. Втората група започва календарните указания от м. март и предлага богата профилактична информация. Характерно за групата е включването на хуморалната мотивация към предписанията, климатични разяснения към всеки месец, изредените хранителни субстанции са повече на брой, а съветите са формулирани в по-широк диетологичен диапазон (кръвопускане, къпане, въздържане от физическа активност, пиене на очистителни билки и т.н.). Извън тази основна подялба са запазени и диететикони със затворена традиция или текстове, засвидетелствани само по един препис.