Канон, който се състои от две песни. Няма единно мнение в науката за произхода му. Според едни автори появата му е през VII–VIII век и е свързана с богослужебната практика през Великия пост, когато се изпълняват канониот три песни (т. нар. трипеснеци) в дните от понеделник до петък и канониот четири песнив съботните дни (четирипеснеци): в понеделник – първа, осма и девета песен, във вторник – втора, осма и девета песен, в сряда – трета, осма и девета песени т. н., а в събота – шеста, седма, осма и девета песен. В хода на развитието на жанра канонупотребата на втората песенсе ограничава. Ето защо за Велики вторник св. Козма Маюмски вместо трипеснец написва двупеснец, който се състои само от осма и девета песен и се превръща в емблематичния представител на тази жанровата разновидност. По такъв начин появата на двупеснеца се интерпретира от изследователите като резултат от „съкращаването” на трипеснеца. Според други автори обаче двупеснецът, напротив, е един от най-архаичните видове канони, възникнал е значително по-рано – през V век, и предхожда по времепоява каноните с по-голям брой песни.