Заглавие: Леонъ и Константин вѣрнаꙗ ц(а)рѧ
Начало: Вл(ады)ка и творець всѣхъ б(ог)
Византийски законодателен сборник, включващ подбор от най-важните действащи към момента на нейното създаване норми (промулгирането на този закон се отнася към 726, 741 г. и се приписва на Лъв ІІІ Исавър и сина му Константин) на частното и наказателното право, разделени в ХVІІІ титула като специално внимание е отделено на семейното и наследственото право. Един от основните й извори е Юстиниановият корпус, но за разлика от него Еклогата е по-кратка и достъпна, ориентирана в много по-голяма степен към практическото приложение на правните норми. Славянският превод на Еклогата не е бил обект на цялостно изследване. Паметникът е запазен само в руски преписи, но лексикалните му особености сочат, че преводът е извършен най-вероятно в Преслав през X в. Отделни части на Еклогата, както и пълният и текст, се разпространяват в състава на по-големи юридически компилации като Мерило Праведно, руската редакция на Кормчаята, Печатният Номоканон и др.
Вж. и: https://en.wikipedia.org/wiki/Byzantine_law#Ecloga