Популярно богословско съчинение, съдържащо статии за реално съществуващи и митични животни, растения и камъни, чиито свойства и отличителни черти са разтълкувани в алегорично-символична форма като подобия на Христос, Църквата и християнския живот. Възникнал анонимно на гръцки език, Физиологът често се явява като псевдоепиграф. Известен е в три самостоятелни редакции: най-ранната и най-пространна от тях, наречена Александрийска, е възникнала в Александрия между средата на ІІ и началото на ІV в. Втората, Византийска редакция се отнася към ХІ в., а третата – т.нар. Псевдо-Василиева редакция – към ХІІ в.
Известни са славянски преводи и на трите гръцки редакции на Физиолога. Те възникват сред южните славяни, а по-късно се разпространяват в литературите на Румъния и Русия. Тълкуванията, поместени във Физиолога, оказват влияние върху редица произведения (шестодневи, палеи, богословски съчинения и т.н.).
Александрийската редакция в славянски превод е запазена само в четири пълни руски преписа от ХV-ХVІІ в., византийската – в южнославянски (сръбски и български) преписи от втората половина на ХІV до началото на ХІХ в., а Псевдо-Василиевата е известна в единствен сръбски препис от ХV в.
Издания:
Ванеева, Е. И, авт . 1996.
Физиолог.
Литературные памятники. (Литературные Памятники). Санкт Петербург: Наука.
Преводи:
Библиография:
, с. 461-462
Милтенова, Анисава, авт . 2003.
Физиолог. В ,
Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, 533-534. (Старобългарска Литература. Енциклопедичен Речник). Велико Търново: Абагар.
Perry, B. E, авт . 1941.
Physiologus. В ,
Paulys Realencyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft, vol. 20, 1074-1129. (Paulys Realencyklopädie Der Klassischen Altertumswissenschaft). Stuttgart: Metzler.