физиолог

Популярно богословско съчинение, съдържащо статии за реално съществуващи и митични животни, растения и камъни, чиито свойства и отличителни черти са разтълкувани в алегорично-символична форма като подобия на Христос, Църквата и християнския живот. Възникнал анонимно на гръцки език, Физиологът често се явява като псевдоепиграф. Известен е в три самостоятелни редакции: най-ранната и най-пространна от тях, наречена Александрийска, е възникнала в Александрия между средата на ІІ и началото на ІV в. Втората, Византийска редакция се отнася към ХІ в., а третата – т.нар. Псевдо-Василиева редакция – към ХІІ в.

Известни са славянски преводи и на трите гръцки редакции на Физиолога. Те възникват сред южните славяни, а по-късно се разпространяват в литературите на Румъния и Русия. Тълкуванията, поместени във Физиолога, оказват влияние върху редица произведения (шестодневи, палеи, богословски съчинения и т.н.).

Александрийската редакция в славянски превод е запазена само в четири пълни  руски преписа от ХV-ХVІІ в., византийската – в южнославянски (сръбски и български) преписи от втората половина на ХІV до началото на ХІХ в., а Псевдо-Василиевата е известна в единствен сръбски препис от ХV в.

Издания:

Преводи:

Библиография:

, с. 461-462