Ритмо-синтактична единица, съставена от една или няколко думи със собствено ударение. Използва се в античната риторика, но ритмични схеми, образувани с колони, се срещат и в библейски старозаветни и новозаветни текстове. От византийската литература навлиза и в средновековната славянска поезия и проза. Ритмизираният с колони текст се редува с по-свободно написани откъси, което до известна степен размива границите между поезия и проза. (Костова 1998: 134).
Терминът ‘колон’ е въведен в съвременната литературна наука от италианския славист Рикардо Пикио (Станчев 2003: 146). На един колон отговаря един синтактичен сегмент, или една фраза от ритмично организирания текст, а „серия от синтактични сегменти, ритмично маркирани с еднакъв брой акценти” се нарича ‘изоколон’ (Пикио 1993: 476). Изоколонът образува относително завършена смислова цялост в текста и обикновено се помества в рамките на едно изречение. Не са редки случаите в ритмичната серия от колони броят на пълнозначните думи и съответно на акцентите в колоните да варират в определена закономерност, при което тяхната дължина се редува кръстосано, симетрично или огледално и внася разнообразие в ритъма.
Примери:
Евангелски текст – гръцки оригинал и старобългарски превод:
Лк. 11: 2–4.
2 εἶπεν δὲ αὐτοῖς·
3 ὅταν προσεύχησϑε λέγετε·
2+2 Πάτερ ἡμῶν ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς·
3 ἁγιασϑήτω τὸ ὄνομά σου·
3 ἐλϑάτω ἡ βασιλεία σου·
3 γενηϑήτω τὸ ϑέλημά σου·
3 ὡς ἐν οὐρανῷ καὶ ἐπὶ γῆς,
3 τὸν ἄρτον ήμῶν τὸν ἐπιούσιον
4 δίδου ἡμῖν τὸ καϑ᾽ ἡμέραν·
4 καὶ ἄφες ἡμῖν τὰς ἁμαρτίας ἡμῶν,
2 καὶ γὰρ αὐτοὶ ἀφίομεν
3 παντὶ οφείλοντι ἡμῖν·
3 καὶ μὴ εἰσενέγκῃς ἡμᾶς εἰς πειρασμόν
3 ἀλλὰ ῥῦσαι ἡμᾶς ἀπὸ τοῦ πονηροῦ.
Мариинско евангелие
2 рече же имъ.
3 егда молите сѧ гл͠те.
2 Отъче нашъ
3 иже еси на нб͠сх.
3 да ст͠итъ сѧ имѧ твое
3 да придетъ цср͠ствие твое.
3 да бѫдетъ волѣ твоѣ
3 ѣко на нб͠се и на земи.
3 хлѣбъ нашъ насѫштънꙑ.
4 даи намъ на вьсѣкъ день.
4 ꙇ остави намъ грѣхꙑ нашѧ.
3 ꙇбо и сами оставлѣемъ
3 вьсѣкомоу длъжьникоу нашемоу.
3 ꙇ не вьведи насъ въ іскоушение.
3 нъ избави нꙑ отъ неприѣзни.
(Костова 1998: 142-143);
5 ... не хощет; бо - / съмрти / грѣшникоу / нъ покаꙗнїю / и животоу
4 аще и / наипаче / приложить / на злобоу
5 нь не ѡставлꙗеть / чловѣча / рода / ѡтпасти / ѡслабленѥмь
4 и въ съблазнь / неприꙗзнину / приїти / и погыбнути
(Пространно житие на Кирил, 1)
(Пикио 1993: 486);
5 Слънца / свѣтлѣише / настоꙗщее / показасе / тръжьство,
5 въсѣх / просвѣщающи / мысли / и доуше / веселещи.
3 Оно бѡ / въ дьни тъчїю / сїаеть,
3 нощїю же / покрьвено / бываеть,
3 се же и дънїю / и нощїю / сїаеть
3 и въсѣхь / къ ревности / подвижеть.
3 Кто бѡ / не оудивит се / и похвалить
3 толикыимь / благымь / виновнаго?
5 Вина же / благыимь / въсѣмь / великыи есть / царь.
5 Велика же / азь / цара / наричю / соущаго,
...
(Похвално слово за Константин и Елена
патриарх Евтимий Търновски)
(Пикио 1993: 493).
