Хронологически списъци на владетели с отбелязване на годините на тяхното царуване и понякога с кратка характеристика на управлението им. Започват от Адам и завършват с владетеля, съвременен за съставителя. Навлизат в българската книжнина от византийската. Възникват във Византия през VІ в. и стават особено продуктивен жанр. Известни са над 120 гръцки преписа в няколко версии. Повечето от тях са анонимни съчинения, често носещи заглавие „Кратък летописец”. Постепенно те се превръщат в кратки изложения на историята на отделни области и в този си вид продължават да съществуват и след падането на Византия под османска власт през 1453 г. Изследователите ги поделят в три типа. Освен по-ранните кратки хроники, които проследяват световната история от Адам, се появяват и по-нови, които разглеждат съвременни на автора случки, и списъци на „сбор години” между значими събития. Според съдържанието си те са „имперски”, „императорски”, „местни” и „хроники на османското завоевание”.
От византийските кратки хроники в България е преведна Кратката хроника на патриарх Никифор. Не е известно оригинално българско съчинение от този жанр, но съществуват исторически творби, направени по модела на византийските – Именник на българските ханове и Историкии на Константин Преславски. В периода след падането на Балканите под османска власт кратките хроники са продуктивен жанр в българската книжнина. Преписват се сръбски по произход съчинения, които българските книжовници са допълвали с исторически сведения.
