В кодикологията: разграфяване с помощта на инструменти на ръкописния лист преди полагането на текст и украса. При ръкописите от пергамент оразмеряването на графичното поле на страницата и очертаването на текстовото поле (обикновено в една или две текстови колони) се е извършвало с помощна на пергел и рамка или линия. Процесът на линиране включва и т.нар. „пикиране“ - отбелязване на опорни точки за хоризонталните и вертикални линии чрез прободи с остър предмет (нож, шило) или със специален уред, наречен „пинкториум“ (lat. pinctorium) - рамка с игли. Хоризонталните редове са чертани върху пергамента с т.нар. „хараксал“ (от гр. χαράσσω, 'чертая') – рамка с обтегнати влакна, и остър предмет от метал (грифел, нож, шило), кост (канон) или оловен молив. Оловен молив е използван и за линиране на хартиени ръкописи. След XV в. вертикалните и хоризонталните редове се нанасят чрез натиск на хартиените листове върху специален шаблон, наречен „мастара“ – дървена дъска, върху която са връзвани редове от канап.
В славянските ръкописи се срещат три основни техники за пикиране на листовете – 1) нанасяне на прободите върху външния бифолио, т.е двоен лист, на разгънатата тетрада (напр. Ягичев Златоуст от XIII в.); 2) нанасяне на прободите върху външното и вътрешно бифолио на тетрадата (най-често срещан метод); 3) разделяне на тетрадата на две и нанасяне на прободите върху всяко външно и вътрешно бифолио. Славянските техники за линиране на тетради са най-разнообразни, понякога включително в рамките на един и същ ръкопис (напр. в Асеманиевото евангелие от X-XI в. се срещат четири различни системи). Сред описаните практики са линиране на всеки лист, на двойните листове на тетрадата два по два, линиране от тъмната страна на пергамента (Слепченски апостол от XII в., Скопски миней от XIII в. и др.) или светлата (напр. Лондонско евангелие от 1356 г.) и пр. В гръцката кодикология се прилага системата за описание на линирането, разработена от Ж. Льоруа. За славянската традиция, която предлага по-опростени примери от гръцката, е предложена специална формула, която отчита броя на вертикалните и хоризонтални линии, очертаващи текстовото поле, линирането в маргиналиите, броя на текстовите колони и на линираните редове. Събирането и систематизирането на данните за линирането на славянските ръкописи има важно значение за установяване на връзките с гръцката и другите древни традиции на кодекса, както и за датирането на книгите и установяването на тяхната принадлежност към продукцията на дадени ателиета.
