Вие сте тук

мъчение дометафрастово

Синоними: 
до-Метафрастово мъчение
предметафрастово мъчение
пред-Метафрастово мъчение
Автор: 
Мая Петрова-Танева

Мъчение на св. Текла

м҃ца тоⷢ вь к҃д ст҃ьѥ прьвомⷱце и апⷭлы ѳекльі блⷭви ꙍч҃е

Ръкопис № 94 от манастира Дечани от 1340–1350 г., лл. 71б–78б.

I. Вьсходещоу павлоу вь иконию. по ꙍⷮгнанїи бывшемь ѥмоу ꙍⷮ антиꙍхиѥ. быста два соупоутника с нимь. димась и ѥрмогень ковачь лицемѣриꙗ испльнь соуща. cлоужеща павловьі, ꙗко любеща и. павль же вьꙁираѥ на ѥдиноу блⷣть хⷭвоу. ничесоже льстно творꙗше има нь люблꙗшеⷼ ꙁѣло, словеса гн҃ꙗ и поꙋчениꙗ скаꙁаше има. и величиꙗ хвⷭа. рожьⷣство и вьскр҃сенїѥ вьꙁлюблѥнно наслажⷣаꚟ и ю. и како ꙗви се хⷭ ѥмоу. по редоу вса повѣдаше има. ꙗко ꙍⷮ мариѥ ꙍⷮ сѣмене дв҃два роди се х҃с.

Мъчение на св. Текла

Мъчението на св. Текла (гр. Μαρτύριον τῆς ἁγίας πρωτομάρτυρος Θέκλης ( > Πράξεις Παύλου καὶ Θέκλης) e основният извор за живота на светa първомъченица Текла (I в., Мала Азия), за която не се знае със сигурност дали наистина е съществувала. Мъчението е познато също под името Деяния на апостол Павел и Текла (края на II в.), по-късно смятани за апокрифни. В гръцката трансмисия на текста се разпространява оригинална версия (BHG 1710), към която са добавяни други текстове – различен край на мъчението или нови епизоди от живота на светицата (чудеса).

Мъчение на св. великомъченик Трифон

Св. Трифон е раннохристиянски мъченик, почитан на 1 февруари както от Православната, така и от Римокатолическата църква. Гръцката традиция за светеца е представена с няколко текста: Мъчението BHG 1856, Чудесата BHG 1856А-B, дометафрастова версия BHG 1856z и метафрастова версия Passion BHG 1857. Средновековната южнославянска книжнина  познава едва два преписа, свързани с мъченията на св. Трифон, които представляват превод на византийското анонимно дометафрастово мъчение (BHG 1856z). Известните гръцки преписи са тринадесет - от 10-11 до края на 17 век.

Мъчение на св. великомъченик Трифон

Мѹченїе стго великомⷱика трїфѡна. блвⷭи ѡче

Ръкопис от третата четвърт на ХV в., № 306, Румънска академия на науките, л. 293 – 306.

(293) Гѹ бѹ и спсѹ нашемѹ Іу Хѹ. по бжьстьвнѡⷨ и бгомѹжномь его къ члкѡⷨ ꙗвлѥнїю. и иже ѿ мртвыⷯ трїдневнѣмь въскрсени, и иже къ ѡцѹ съ славою възнеⷭни. на ѹченикы и апⷭли дха стго излиавшѹ, и разѹма тѣхь бжⷭтвна и силы исплънь съдѣлавшѹ. и ѿ исплънѥнїа ихь въса въсприеть землꙗ. и въси члци иже ѿ тѣⷯ истакаюⷮ приѡпщающеⷭ дарѹ, тьмы ѹбо безѹмїа прѣмѣнꙗхѹ се. истинномѹ же иже бгоразѹмїа присваꙗхѹ се свѣтꙋ. ꙗкоже бо мльнїе бжтⷭвны и свѣтлы аплⷭи конце ѡптекше, и инь инѹ въселѥные честь наслѣдовавше.