Писмен паметник на пергамент, чийто текст е изписан върху по-стар друг текст, заличен чрез измиване или изстъргване. Палимпсестите възникват поради скъпо струващ и трудно намираем материал за създаване на ръкописи, а също поради изолираност на манастирските средища. Друга причина е излизане от употреба на определени писмени паметници или ако тяхното съдържание е оценено като остаряло или неразбираемо от актуалната аудитория. Въпреки заличаването на по-стария текст, той може да бъде възстановен и прочетен чрез химически способи (които рискуват да повредят ръкописа), както и чрез прилагането на съвременни фото и дигитални методики (което е значително по-успешно). В историята на книжовността са известни палимпсести на Свещеното писание, например т.нар. Codex Ephraemi Rescriptus (Френска национална библиотека), който съдържа библейски текст от V век, изтрит и заменен с друг през ХІІ век. Архимедовият палимпсест (днес в Университетската библиотека, Кембридж, Ms. Add. 1879.23) е кодекс, съдържащ гръцки текст на евхологий, писан през 1229 г. в Йерусалим; на част от 174-те пергаментни листове се чете изтрит текст от Х век на седем трактата на Архимед и няколко други текста от антични автори. Възстановен е чрез дигитален способ и е достъпен в интернет след маркиране на текста според правилата на Text Еncoding Initiative.
Е. Е. Гранстрем (1963) изброява 23 палимпсеста на славянски ръкописи, но в съвременната кодикология са известни повече на брой. Боянският палимпсест (№ 8 / М.1690, ф. 87, Руска държавна библиотека, Москва) е среднобългарски паметник, съдържащ 109 л. пергамент, от които 42 л. са написани върху изтрит глаголически текст на апракос-евангелие от края на ХІ век. Разчетени и издадени са от Иван Добрев (1972). Изключително ценен е Ватиканският палимсест (Vat. Gr. 2502, Ватиканска апостолическа библиотека), 135 пергаментни листа, съдържа гръцки евангелски текст от ХІІ-ХІІІ век, изписан върху изтрит кирилски текст на изборно евангелие от Х век, който се чете на 99 л. от тях. Анализиран и издаден е от Т. Кръстанов, А-М. Тотоманова и И. Добрев (1996). Известен е т.нар. Синайски сборник-палимпсест от края на ХІІ и началото на ХІІІ в., съхранил най-ранни преписи на апокрифи. Основната част (№ 34, Синайски манастир Св. Екатерина) се допълва от четири фрагмента (Q.п.I.63, Q.п.I.64 и Греч. 70, Руска национална библиотека, Санкт Петербург) и (Sin. slav. 18/N, Синайски манастир Св. Екатерина). От запазените 222 пергаментни листа 109 съдържат по-стар текст, изписан с гръцка азбука, глаголица и кирилица. Изследван е от В.М. Загребин (2006) и Я. Милтенов (2012). Открит е палимпсестен текст на Драготиния миней от началото на ХІІ в., който е запазен като палимпсест в Драготиния апостол (ръкопис от НБКМ № 880). Той е ценен извор за българския език, за старобългарската химнография и старобългарското богослужение, за ранните старобългарски преводи и техните редакции. Анализиран и издаден е от И. Христова-Шомова (2018).