Значение в химнографията: Вид служба, която не е предназначена за определен християнски празник, а се изпълнява в извънредни случаи на лична или обществена беда (неприятелско нападение, суша, болести и т. н.) и има за цел да измоли Божията милост. В основата на произведението стои полистрофичният жанр канон, което е мотивирало едното от названията ѝ. Във византийската химнография са особено популярни молебните канони на константинополския патриарх Филотей Кокин (XIV в.). В славянската химнография параклисът е въведен през XIV в. от търновските книжовници.
Пример: Молебен канон към Пресвета Богородица в църковнославянски вариант.