Мелодическа парадигма – част от църковното осмогласие, която е изградена на базата на друга мелодическа парадигма (от гр. πλάγιος ‘косвен, страничен’). Понятието е широко разпространено във византийската и в по-ранната славянска средновековна традиция, където се нарича гласъ искрь а͠ (в͠, г͠, д͠). В системата на осмогласието има четири основни и четири плагални гласа, като първи плагален е подобен на първи основен, втори плагален – на втори основен и т. н. Третият плагален глас поради специфичните особености на своята музикална структура се нарича още βαρύς ‘тежък’ (на старобългарски тѧжькъ), труден е за изпълнение и е сравнително рядко избиран от химнографите при композирането на техните произведения. В съвременната славянска църковна практика плагалните гласове обикновено се наричат 5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-ми глас, а не 1-ви плагален, 2-ри плагален и т. н.
Примери:
Плагалните гласове от византийското осмогласие в съвременния му вариант (5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-ми глас), изпълнени от монах Нектарий Филиас (на църковнославянски език).
Плагалните гласове (5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-ми глас) в съвременен руски хоров вариант, изпълнени от Хора на Минската духовна академия.
