You are here

първични приписки

Синоними: 
бележки на писача, бележки на книжовника
Препратка към термин: 
Author: 
Диляна Радославова

Приписка (колофон) към Бдинския сборник, 1359‒1360 г.

Заключителната приписка (колофон) е поместена на последния запазен лист (л. 242) в Бдиснкия сборник, съставен през 1359-1360 г. по поръка на видинската царица Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1352/3-1396).Известният днес ръкопис (№ 408 от Университетската библиотека в гр. Гент, Белгия) по водни знаци се датира към самото начало на 15 в. и вероятно представлява по-късен препис. Може да се предположи, че в него след приписката е имало още един изписан лист, който е бил откъснат – от него е оцелял долният ъгъл, върху който се чете думата „амин“.

Приписка (колофон) към Бдинския сборник, 1359-1360 г.

Бдински сборник от 1359-1360 г., 242r. 

Иꙁволѥниѥмь ѡ҃ца и сьврьшениѥмь сн҃а. и сьпоспѣшениѥмь ст҃го дх҃а.

Вь дни бл҃говѣрнагоо. и прѣвысокааго. и самодрьжавнаго ц҃ра нашего їѡанна срацимира бльгароо м и грькоо мь.

Потьща се бл҃говѣрнаа и ст҃оо роднаа цр҃ца анна. и сь повелѣниѥмь цр(с)тва си. написа сию книгю. рекомое сьборни(к) ст҃ымь прѣпо(д)бнѣмь и страстотрьпнимь женамь:—

Да сѹть г(с)нѹ ц҃рю и цр҃ци и чедоо мь и(х). вь ѹтврьж(д)енїе цр҃ьствѹ и(х). тѣлѹ вь ꙁ(д)равиѥ. а д҃ши вь сп҃сенїє. и написа се вь бдинѣ градѣ.

Колофон на Лондонското евангелие на цар Иван Александър от 1356 г.

Лондонското евангелие (Лондон, Британска библиотека, Add. MS. 39627) е луксозен ръкопис, създаден по заръка на цар Иван Александър (1331-1371). Съдържа множество миниатюри, илюстриращи евангелския разказ, както и портрети на царското семейство. Основната бележка на калиграфа, монах Симеон, е изписана с уставното писмо на основния текст и е поместена в края на ръкописа, на л. 274-275.

Колофон на Лондонското евангелие на цар Иван Александър от 1356 г.

Лондон, Британска библиотека, Add.MS. 39627, л. 274-275

Слава въ тр(о)ици , славимомоу бо҃у . съвръшаѫщомоу вьсѣко начинание бл҃го . ꙗже ѡ немь начинаѥмомоу . и даѫщомоу , по начѧлѣ и конецъ : Писа сѧ сии животочныи источникъ новыѫ бл҃г(д)ти . прѣсла(д)го оученїа х(с)ва , и того бж(с)твныхъ самовидецъ , оученик же , и ап(с)лъ . гл҃емыи четвороблг҃овѣствникъ . не вьнѣшьнимь тькмо шаромъ . или златомъ . или висомъ прѣсоуканнымь , или каменїемь и бисромь оукрашаѥмь , нѫ вьнѧтрънимъ бж(с)твнаго слова , излианїемъ и  таинъствнаго , съмотренїа исплънениѥ . ꙗже вь немъ вл(д)чнѣго и бж(с)твнаго вьчлч҃енїа . и чюдодѣиства .