Старозаветен сборник с религиозни песни. Думата първоначално е означавала голям струнен инструмент, а по-късно - сборник от псалми (песни) (грц. ψαλτήριον), чието изпълнение се е съпровождало с този инструмент. В християнското богослужение псалтирът преминава от евреите. За автор на повечето от псалмите се смята цар Давид. Основен художествен метод в псалтира е паралелизма (parallelismus membrorum) - ритмично повторение на една мисъл в две или три изречения, наредени в стихотворни редове.В еврейската Библия Псалтира включва 150 псалма. Само в превода на Седемдесетте (Септуагинта) се съдържа още едни неканоничен псалм - 151, който съществува и в славянския превод. Има разминаване в някои от преводите в номерацията на псалмите, което се дължи на сливане или разделяне на отделни псалми. В еврейската Библия по аналогия с Петокнижието, Псалтира се дели на пет книги, чиито начални псалми са 1, 41, 72, 89, 106. Псалтирът влиза в християнското богослужение още от самото начало. В православната църква за богослужебни цели текстът се дели на 20 катизми (без 151 псалм), като всяка се състои от три слави (неголеми откъси, след които се чете трикратко "алилуя" - библейска литургична акламация, която означава "хвалете Господа"). Псалмите влизат във дсяко утринно и вечерно богослужение - всекидневни, празнични и пасхални служби, през цялата година. Според църковния устав на всекидневната служба се четат по три катизми, така че за една седмица се прочита целият Псалтир, а по време на Великия пост - два пъти в седмицата. Отделни псалми се пеят на определени празници, а също и избрани части от тях (стихири), свързани с празниците, или отделни стихове (алилуяри и прокимени). Според съдържанието си псалмите са природоописателни, хвалитни, молитвени, благодарствени, покайни. Особено място заемат месианските псалми, в които става дума за идването на Месия и за неговото царство. По предназначение псалмите са утринни, вечерни, поклоннически, празнични и др. Повечето от псалмите имат надписания (оглавления), в които се дават указания за времето и повода на написването, за начина на музикално изпълнение и за автора. Псалтирът е бил сред първите книги, преведени от св.св. Кирил и Методий. Преводът е направен по Лукиановата редакция, възникнала на гръцки език през последната четвърт на ІІІ в. За богослужебни нужди се създават т.нар. служебни псалтири, които се делят на два типа: прост (неследовен) и следовен Псалтир.Неследовният обикновено включва освен 151 псалма, разделени на катизми, деветте библейски песни, различни текстове с богослужебно предназначение, тропари, канони, молитви, календарни указания и др. Съществуват и тълковни псалтири - всеки стих или полустих са придружени от тълкувания. Познати са многобройни коментари на Псалтира, сред които най-известни са коментарите на Ориген, Евсевий Кесарийски, Теодорит Кирски, Дидим Александрийски, Василий Велики, Йоан Златоуст и др. В славянската традиция е разпространен коментарът на Атанасий Александрийски, който според по-късни изследвания принадлежи на Исихий Йерусалимски (ІV в.) - Болонски псалтир, Погодинов псалтир, Софийски псалтир (Песнивец на Иван-Александър от 1337 г.) и др.
