Самоподòбният е песнопение със своя собствена мелодия и ритмическа структура, които не са заимствани от друга творба, но са използвани от химнографите за съставянето на нови (т. нар. подобни) песнопения. Няма установен термин за назоваването на това понятие в средновековните славянски ръкописи, където според наблюденията на Мая Момина самоподобният или се предава с някое от наименованията подобьнъ о себѣ, подобьникъ и с неточните подобьнъ и самогласьнъ, или изобщо липсват указания за разпространението на ритмо-мелодическата структура на творбата в богослужебната традиция. Разнообразните начини за предаването на това понятие, от една страна, се дължат на липсата на установен термин в гръцките ръкописи, където най-рано през XIV век е регистрирано названието αὐτόμελον (‘самоподобен’). От друга страна, превръщането на едно песнопение с уникална ритмо-мелодическа структура (т. нар. самогласно песнопение) в модел за съставяне на други творби (т.е. в самоподобно) е нееднократно повтарян акт в развитието на средновековната богослужебна традиция, което обяснява условността на тези названия. Като самоподобни се определят различен тип песнопения, обикновено еднострофични (тропари, седални, стихири, светилни и др.). Въпреки че не се определят по този начин, ирмосите по същество също са самоподобни песнопения, тъй като служат като образци за тропарите, съставяни по тези ирмоси.
Самоподобен тропар
