Мъчението на св. Текла (гр. Μαρτύριον τῆς ἁγίας πρωτομάρτυρος Θέκλης ( > Πράξεις Παύλου καὶ Θέκλης) e основният извор за живота на светa първомъченица Текла (I в., Мала Азия), за която не се знае със сигурност дали наистина е съществувала. Мъчението е познато също под името Деяния на апостол Павел и Текла (края на II в.), по-късно смятани за апокрифни. В гръцката трансмисия на текста се разпространява оригинална версия (BHG 1710), към която са добавяни други текстове – различен край на мъчението или нови епизоди от живота на светицата (чудеса). (BHG 1711-1716k; 1718m-n; 1719a). Точна датировка за тези текстове няма, но се предлага, че са възникнали най-късно през IV в. Оригиналното Мъчение е най-популярният и най-разпространеният гръцки текст за св. Текла.
През V в. на основата на този текст възниква една редактирана версия, която погрешно се е приписвала на Василий, епископ на Селевкия: тя се състои от две книги и е известна като Житие и Чудеса на св. Текла (BHG 1717-1718). Въпреки че тази творба е създадена с цел да установи култа на светицата в Селевкия, където тя е живяла след страданията си на мъченица в Икония и Антиохия, тази версия не успява да спечели толкова голяма популярност, колкото оригиналното Мъчение. През X в. житийният разказ отново се преработва и в резултат се появява т. нар. метафрастова версия, която представлява езикова, стилистична и в по-малка степен тематична редакция на оригиналното Мъчение (BHG 1719). Този гръцки текст е добре познат днес в почти еднакъв брой преписи като оригиналното Мъчение. Наред с житийните творби са запазени и три похвални слова: слово от IV в., приписвано на св. Йоан Златоуст (BHG 1720), слово от IX в. приписвано на патриарх Фотий (BHG 1721), и второ слово от IX в., приписвано на Никита Пафлагонски (BHG 1722).
В старобългарски превод са познати следните творби за светицата: оригиналната версия на Мъчението (Мѣсѧца септѧбрꙗ въ .к҃д. дьнь мѫчениѥ свѧтъіѩ прьвомѫченицѧ Ѳеклъі) и три от допълнителните, датирани по-рано, чудеса. Преводът на Мъчението се датира в X в. Той е запазен в две версии според текст-критическия анализ на текстовия корпус, като втората версия се появява преди или най-късно през първата половина на XI в. (Ivanov 2023). Текстът е запазен в 49 нас познати преписа: 1 български, 7 сръбски, 1 хърватски (глаголически фрагмент) и 40 източнославянски преписа. Повечето ръкописи, в които се помества, представляват чети-минеи, които запазват текста за светицата под датата на празника ѝ според православния календар – 24 септември. Мъчението в много случаи е придружено от едно или повече чудеса, поради което възниква популярната хипотеза, че тези текстове са били преведени едновременно (Ivanov 2023). Мъчението е преведено отново през XIII или XIV в., но този втори превод все още не е изследван по-подробно. Запазен е в 2 преписа: препис от последните две десетилетия на XV в. с български правопис и препис от първата половина на XVI в. с българо-молдовски правопис.
Метафрастовата версия на Мъчението най-вероятно е преведена по-късно, през XIII или XIV в. Запазена е в единствен препис със сръбски правопис, датиран в XIV в. Този ръкопис съдържа почти само уникални (sui generis) преводи на метафрастови житийни творби за светци с празник през месец септември. Текстът е издаден и коментиран (Ivanov 2019; Ivanov 2021).
