житие метафрастово

Епископ Иларион е роден през XII в. в земите на днешна Македония. Според сведенията за неговата дейност, той живее по времето на византийския император Мануил Комнин (1143–1180), чието име се споменава в текста на Житието във връзка с делото му. Бъдещият епископ на Мъглен постъпва в ранна възраст в манастир близо до Охрид. Издигайки се до поста игумен на манастира, Иларион се утвърждава като духовен водач и църковен администратор и е ръкоположен за епископ на Мъглен от архиепископ Евстатий, за когото в Житието, както и в източниците, има съвсем оскъдни сведения.

Мъчението на св. Текла (гр. Μαρτύριον τῆς ἁγίας πρωτομάρτυρος Θέκλης ( > Πράξεις Παύλου καὶ Θέκλης) e основният извор за живота на светa първомъченица Текла (I в., Мала Азия), за която не се знае със сигурност дали наистина е съществувала. Мъчението е познато също под името Деяния на апостол Павел и Текла (края на II в.), по-късно смятани за апокрифни. В гръцката трансмисия на текста се разпространява оригинална версия (BHG 1710), към която са добавяни други текстове – различен край на мъчението или нови епизоди от живота на светицата (чудеса).

На 19 октомври, наред с паметта на Иван Рилски, се отбелязва и паметта на мъч. Уар (ок. 307 г.) и загиналите с него седем християни. Житието е с предполагаем автор Симеон Метафраст. (BHG 1863; BHBS 19.10/І/1) и представлява разказ за мъчението на светеца-воин, живял  по времето на император Максимиан (285–305), който решава да разкрие християнската си вяра по време на съдебен процес срещу седем други християни.

Житието на св. Филотея Темнишка, написано от Патриарх Евтимий, отразява един тясно регионален култ към светицата, считана от ХІІІ в. за покровителка на Търново. В житието на светицата, Патриарх Евтимий постига идеализация на св. Филотея чрез вплитане на разказа за добродетелния живот на египетския отшелник Амун и за неговата непорочна съпруга. Разказът за Амун изпълнява и функцията на парадигма, по която ще се осъществи бъдещето на Филотея и нейния годеник Константин.