Проложното житие за св. Прохор Пшински е оригинално старобългарско произведение, известно в единствен препис в Норовия пролог от началото на ХІV в. (ГИМ, Увар. 70). Под датата 19 октомври преподобният светец отшелник е споменат редом със св. Иван Рилски. Двата текста са издадени от Кл. Иванова (1977).
Д. Чешмеджиев (2009) посочва, че култът към св. Прохор Пшински е слабо фиксиран в писмената традиция. Всички данни за светеца са известни от неговото проложно житие. Св. Прохор е живял през ХІ в., подвизавал се в планината Козяк (близо до село Старо Нагоричино). След смъртта му мощите му са били пренесени в създадената от него църква, наречена Пшиня и там са вършели изцеления. Култът му е възникнал вероятно по време на Византийското владичество. Паметта му се чества на 13 септември и на 19 октомври.
В Норовия пролог освен жития за св. Иван Рилски и св. Прохор Пшински, има още жития за св. Ахил Лариски, за св. Симеон Сръбски и др. Преди 30 години Кл. Иванова (Иванова 1977: 59) е предположила, че ръкописът е бил съставен в самия Пшински манастир, но по правопис и езикови особености сборникът е сръбски. Според най-новите изследвания на същата изследователка Норовият пролог по произход е от Йерусалим и е създаден в сръбския манастир “Св. архангел Михаил” (Иванова 2008: 68–70).
